ПОРЪЧКОВА И ПОРЪЧАНА ЖУРНАЛИСТИКА

Да се твърди, че помещенията на в. "Труд" са необходими за настаняване на държавна институция най-много седмица преди да бъде избрано ново правителство, е най-малкото абсурдно обяснение... И, разбира се няма нищо общо с истината. От днес освен поръчкова журналистика вече имаме и поръчана журналистика. Имам предвид случая с вестник "Труд" и изхвърлянето му от обитаваната от него сграда. Между другото с Петьо Блъсков не сме в добри отношения и по първата причина - поръчковата... Но тука нещата опират и до бизнес - много добре зная, че няма медия, която да се издържа от тираж, а там, където се намеси принципът "Който плаща, той поръчва музиката" свободата на словото отлита като... дим от крематориум. Обикновено медиите са превзети от бизнеса. От рекламодателите. Тъй като ние сме страна на обществените поръчки, музиката се поръчва от държавата, защото тя поръчва музиката. В случая Петьо Блъсков не успя да се справи с ориентацията в политическата несигурност в България и реши да застане на позицията но собственото си мнение. Заради което му прощавам личните грехове към мен. Личното му мнение обаче се размина със последвалата ситуация и "Държавата" (на това място се възкликва "Егати държавата") реши да му потърси сметка. Забележете обаче - не партията-победител, не политическата сила, а държавата. Което, без да се сменя чл.1 на Конституцията за ръководната роля на Партията, говори за сливане на партия с държава, защото се действа поръчково. Днес зададоха въпрос на Десислава Атанасова заради ГЕРБ ли българскита свобода на словото се смята, че е на 112 място в света. Не, господин "журналист". Защото в деня, в момента, когато гонят от редакцията твои колеги да зададеш такъв въпрос е като въпросът за въже в дома на обесения. Заради такива сме на 112 място. Защото от 1989 година не е имало - аз поне не помня - държавна репресия към нито една медия. Към нито една. Аз, въпреки личните отношения с Петьо Блъсков искам да кажа - той е законодателят на новия журналистически език след 1989 година, уважавам личното му мнение дори тогава, когато се гледаме под вежди и даже строго. Но никога не бих изхвърлил "Труд" дори тогава, когато е писано срещу мене в него от дома си. Защото свободата на словото започва от всеки от нас. И от нас зависи дали някога ще стигнем до последно място по ограничаване на свободата на словото в света. Или на първо. Днес сме на първо. На второ е Ким Чен Ун, защото още нито един вестник там не е застанал в защита на Петьо Блъсков. Не зная какви са идейните възгледи на Бойко Рашков, но ако днешният ден завърши с аутодафе на вестници и техника на вестник "Труд" може да си вземе спокойно партиен билет лично от другаря Хитлер... Толкоз...