Старостта започва от там - от навиците започва старостта, когато навикът да отидеш до бакалията е по-силен от нуждата, когато неначенатата кофичка с кисело мляко в хладилника е минала срокът за годност, но това не може да те задържи вкъщи и ти обличаш необходимите дрехи, по навик слагаш портфейла в задния си джоб, нищо, че вчера точно от там ти свиха любимия портфейл, заключваш внимателно вратата и си окачаш сижимката с ключа на врата, защото така са ти казали децата, а те различават деменцията от атеросклерозата и паркинсона безпогрешно, след това излизаш от кооперацията, поглеждайки страхливо към пощенската кутия – да не би пък някой от умрелите да се е сетил да ти пише, казваш си наум: „Ха, от умрял писмо“ без дори да се усетиш, че е точно така, оглеждаш се на светофара наляво, и надясно толкова дълго, че зеленият светофар хваща жълтеница и чак като му кръвяса на циклопа окото тръгваш да пресичаш, защото вече си се убедил, че всички коли са спрели, отнасяш поздрави към майка си от шофьорите, които тръгват точно като стъпиш на платното, и въобще не можеха ли да изчакат малко, накъде са се разбързали толкова и не виждат ли шофьорчетата, че можеш дядо да си им и какво общо има отдавна покойната ти майка в случая, но ти продължаваш упорито да пресичаш, защото знаеш, че никой от тях няма да спре колата, да излезе от колата, да си остави колата само, само и само да те преведе през това гъмжило между псувните и клаксоните до другия тротоар, на който вече не знаеш защо си стъпил и пипаш задния си джоб и, о, ужас, портфейлът пак не е в него и сигурно някой от минаващите бабаити с колите си се е пресегнал през прозореца и го е отмъкнал и сега няма с какво да си купиш кисело мляко, ще ти дадат още една вересия - както стана вчера, но, въпреки това продължаваш, като забравяш тази подробност – и без това в магазина те познават, минаваш покрай пейката, на която се събирате от квартала да бистрите политиката, но никой не идва и се чудиш защо ги няма останалите и не се сещаш да погледнеш дървото, на което са забодени с габърчета най-новите некролози – единственият хартиен носител от миналия век, в който може да се прочете нещо важно…
Няма коментари:
Публикуване на коментар