ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ ИЛИ КАКВО МОЖЕ ДА ОЧАКВАМЕ ОТ КИРИЛ ПЕТКОВ

Опитвам се да разгадая тази раболепност в усмивката на Кирил Петков. Усмивка на виновно дете, което иска да обясни действията си. Не като премиер, не като водач, още по-малко и водач на нацията, Кирил Петков се усмихва и изпада в обяснителен режим с характерното детско бръщолевене, или, както се нарича - нищонеказване. Това е естественото поведение на човек, израсъл в среда на разведени родители. В ситуации, в които трябва да се харесва не само на родителите си, а и на близките на неговите родители - съвместно съжителстване, любовници... В такива случаи детето иска да се хареса на обкръжението на един от родителите си, с които е в момента. После се налага да се хареса и на другия родител и неговото обкръжение... Характерно състояние в разпаднали се семейства по нашите ширини, където има и дефицит на любов. Когато любовта на някой от новото "семейство" използва детето за инструмент. А детето се отблагодарява с реализация. Защото само така може да получи не желаната, а копнежа по родителска любов. Това дете по презумпция е отхвърлено - и единственото, което желае е да се докаже. Така разбирам и афинитета на Кирил Петков към бойните спортове... Така се разбира и неадекватните му като премиер действия - показност на спортни възможности пред герба и Националния флаг. Виждате ли къде съм? и какво постигнах? е всеки жест на това дете - защото това момче има неизживяно детство. Непрекъснатото му напомняне - на ръба на натякването, че е завършил в "Харвард", търсенето на камерите - единственото нещо, което е мост между него и родителите му. Този тип хора си търсят покровители (Румен Радев), братя (Асен Василев), семейство... И всички те са във властта - в качеството дори на роднини, но не по съребрена линия. Припознати роднини - кумове, кумци, кръстници... Характерно за този тип хора е тяхната съсредоточеност в стремежа да се харесат на истинските си родители. Особено ако те са водещи в предишния му живот, бих казал - в предишното му детство. Защото той не се е измъкнал от детството. И няма никакви шансове да го направи. Единственото му оръжие е усмивката, единствената му цел - да се хареса. Защото този тип хора не искат да се реализират, да направят нещо - те искат да се харесват. Непрекъснато. Независимо от цената. В случая цената е шест млн. и половина все още живи българи...