СИРАК

Всяко дете е мечтало, поне един път в живота си, един ден да се събуди в прегръдката на истинската си майка. Или пък да се оплаче на истинския си баща от гаменчето на квартала. Докато един ден се събужда в прегръдката на единствената си майка и се оплаква на единствения си баща от гаменчето на квартала. Но това става едва тогава, когато се убеди, че просто други родители под ръка няма. Че Господ му е пратил тези родители. И че идва момент, в който ти трябва да защитиш единствения си слаб, но толкова добър баща от гамените на квартала. И колкото и да се пъчат другите деца от квартала със силните си бащи, ти си този, който има най-нежния баща в света. Защото само той може да прегръща така нежно единствената ти майка и тя няма да позволи някой друг да я прегръща, както майката на… Която всички татковци са я прегръщали. И тогава най-съкровената детска мечта се разпада и осъзнаваш колко е прекрасно да имаш родители до себе си. За които да се грижиш. Защото сиракът усеща тяхната липса едва тогава, когато няма за кого да се грижи след време. Когато дори гаменчето на квартала бърза с найлоновата торбичка, пълна с лекарства за майка си от аптеката, когато бързаш да се прибереш с хляба за баща си, който може да е изял всичко, но деменцията го е накарала да забрави и да ти се накара за това, че си го оставил цял ден гладен да стои вкъщи. Защото човек осъзнава, че е останал сирак едва тогава, когато му отнемат възможността да се грижи за родител. Когато загуби родител като дете не осъзнава това. Дори приема загубата като Божия награда – да ми прости Господ кощунството. И на другия ден след погребението се опитваш да влезеш в обувките на баща си, или в роклята на майка си. Животът те завърта и ти трябва да си всичко това, което баща ти не е могъл да бъде. Или майка ти. И ако нямаш братя и сестри да ги защитаваш от гаменчето на квартала, от което до вчера си търсил човек, на когото да се оплачеш, защото баща ти е слаб и въобще силата на баща ти е била математиката, а не бокса. Или поезията… И тогава, на другия ден започваш да създаваш от себе си собствената си представа за баща. И дори не забелязваш, как вечер рецитираш стихове на майка си. А на другия ден овълчваш зъбите си пред лицето на гаменчето на квартала. И то покорно отпуска юмруци и ти повеждаш бандата. А после се прибираш вкъщи и изяждаш един истински пердах от майка си, защото си й казал, че си глава на семейството. Бях станал вече глава на семейството. Но за да нямам конфликт с мама реших да се отделя в отделно семейство. Да водя самостоятелен и независим сирашки живот. Да стана вълк-единак. Да се възпитавам не от нея, а от собствените си представи за етика, култура, морал, поведение. Не мама да ми казва кога да си уча уроците, а аз да преценя кога да стане. И кои точно уроци да уча. И започнахме да се дебнем от разстояние с мама. За целта спестих от неизядените си закуски пари и си купих самобръсначка. И преминах към първото бръснене. Не, че имаше какво да бръсна – нямах дори мъх и това сериозно ме притесняваше вече. Баща ми имаше, когато си отиде, мустаци и бакенбарди… Не му щях мустаците, ама бакенбардите… Много бащи имаха мустаци и си придаваха страшен вид, но никой, освен баща ми, нямаше бакенбарди. И започнах да се бръсна - бяха ми казали, че така ще ми поникне брада по-бързо. Най-редовно. Косата ми бе остра и на иглички, а баща ми беше с коса, сресана назад. И започнах да ползвам лимонада – когато нямаше пари за лимонада ползвах захар, разтворена във вода. Мажех си косата обилно, а после слагах чорап, та дано да прилепне косата ми така, че да се реше назад. Баща ми бе слаб, аз бях пълен, и започнах да тренирам първо бягане. Но бягането не можеше да ме спаси от по-големите биячи в училище и се наложи да тренирам бокс. Започнах да надграждам баща си. Пропуших цигари, дори веднъж се напих… И тогава видях, че мама е започнала да пази баща ми в мен. Неграмотната ми майчица доизграждаше доброто на баща ми, външните му белези в мен… И тогава, когато съвсем заприличах на баща си – решех си косата назад, пуснах си не само бакенбарди, но и брада, започнах да пазя слабите… Когато можех вече да защитя децата си, когато ми се оплачат от гаменчето на квартала, мама реши, че си е свършила работата и си тръгна. И ме остави сирак…