ДО ГАБРОВЦИ

 

„Град“ произлиза от „градеж“. Ние всички пълнолетни, „годни за гласуване“ или сме градили дом, или започваме. Дори и тези, които са наследили дома си се опитват да го променят. Разбира се, че това не става лесно. И че дом се променя с желание. Но всички, живеещи вътре, не поставят условия и всеки помага с каквото може. Най-многобройни в даването на акъл и налагане на вкус са децата. И докато сочат мястото на плюшеното мече не виждат, че тръбите са спукани. Защото изтичащата вода прави локви и те могат да си отмъстят за родителското непослушание въргаляйки се в тях. В „Петима старци“ Константин Павлов казва, че хермелин заобикалял локвите да не падне кална капка върху него. Но веднъж една капка кал паднала върху му и от тогава се въргалял във всяка локва – не могъл да си прости капчицата. Понякога стопанинът на къщата не може да се съобрази с вкусовете на всеки. Понякога се опитва да направи празник в къщата – а габровци помнят много такива, които Таня Христова възроди. Опита се да вкара по малко Европа в града. Но, за градежа. Изборите ще свършат – как ще съжителстваме в тази къща зависи от нас. Дали сутрин ще си кажем „Добро утро“ или ще пожелаем майката на брат си, псувайки го, пак от нас зависи. Таня показа, че може да гради. И вместо да се пръскаме с кал е по добре да направим кирпич и тухли от него. Защото този град(еж) нас ни чака. А Таня знае как да подреди къщата…

              Христо Стоянов