СЛЕД ИНФЛАЦИЯ НА ТАЛАНТА

ПО ПОВОД НАГРАДИТЕ... 

Чухте ли някой от нашите прехвалени наградени писатели някога да напише: "И стига ми тая награда да каже нявга народът..."

Но всички те получават "престижни награди". 

Иска ми се да си изясня какво значи "престижна награда", особено когато тя се дава за първи път и е новоучредена. Престижността не трябва ли, все пак, да носи в себе си традиции. Престижна награда е "Гонкур". Престижна награда е "Пулицър". Престижна награда е "Нобел", но "престижна" награда, която е учредена сега и се дава за първи път - което не изключва вероятността да е и за последен път, е, най-малкото абсурдно... Спомням си, имаше един "поет" женен във Финландия. Димитър Балкански Енастуенде - Великолепния... Между другото беше събрал кръг от финландски почитателки, които бяха създали комитет и го предлагаха всяка година за Нобелова награда. Той е един от българите, предлаган десетилетия наред за Нобелова награда. Създаде награда на негово име, чийто единствен носител бе поетът - графоман Тунчо Тунчев. Наградата бе издаване на стихосбирката, в която, разбира се, вкара и свои стихове. Наградата, разбира се, също беше "престижна", както се казва в такива случаи. Защото тази награда, все пак, беше международна - учредителят живееше във Финландия сдобивайки се от една финландка с четири деца, които носеха неговото име... Но най-интересното е, че Димитър Балкански Енастуенде - Великолепния, беше обявил, че наградата ще се дава редовно в различни периоди от време. Ето такива престижни награди се получават и медиите гърмят за тях, което, разбира се, е прекрасно и би вдигнало самочувствието на българския писател въобще, но, всъщност, необходима ли е такова самочувствие без покритие. Като лев без златно покритие. Като престижна награда след инфлация на таланта... И в случая иде реч за медийно помпане. И наградите се оказват най-обикновена рекламна шумотевица в медиите...