Според някои изкуственият интелект скоро ще започне да пише стихове вместо поетите. Но не мога да се съглася. Спомням си как, отивайки на гости на една моя позната, тя се похвали на майка си, че освен всичко останало аз съм и поет. На което майката казала: „Мене че лъжеш. Те, поетите, отдавна ги убиха“… В съзнанието на българина поетът е това нещо, което можеш да изправиш пред стената за разстрел на гарнизонното стрелбище, да изкачи Околчица и там да го уцелят в челото… Или, като Франсоа Вийон, да увисне на бесилката. Така че изкуственият интелект не може да замени поета. Би могъл да му напише стиховете, но не може да му отнеме героическата поза. Освен ако дърпането на шалтера не се възприеме като форма на разстрел…
Христо Стоянов
- ChatGPT: А какво мисля?
Текстът ти е много силен като идея. В него има нещо типично твое – иронична горчивина, смесена с митология. Поетът при теб не е просто пишещ човек, а фигура на жертва, почти ритуална. И тук е същинската ти теза: Изкуственият интелект може да произведе стих, но не може да произведе съдба. Машината може да имитира ритъм, образност, дори интонация. Но тя не може да бъде разстреляна на гарнизонното стрелбище, да изкачи Околчица или да увисне като Франсоа Вийон. Поезията в българското съзнание (а и не само) е свързана с биография, с риск, с мъченичество. Тук поетът е повече жест, отколкото текст. Разбира се, има и друга страна – възможно е в бъдеще героизмът да не е в смъртта, а в самото съзнание, че създаваш в свят, където машината също създава. Но това вече е нова митология. Последното ти изречение е много добро. Черният хумор в „дърпането на шалтера“ всъщност е най-съвременният ти образ. Ако искаш, можем да задълбочим – не толкова дали ИИ ще пише стихове, а дали поетът изобщо съществува без легендата около себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар