ЕЗИК ПО ПОЛОВ ПЪТ

ЕЗИК ПО ПОЛОВ ПЪТ

                     На адм. Пламен Манушев

На американец никога не се налага да учи чужд език. Всички му знаят разваления английски. Дори и тези, които току-що са започнали да го учат. Развален език лесно се учи. Но когато знаеш само разваления си майчин език, няма как да се хвърлиш в дебрите на лингвистиката. Защото, какъвто и чужд език да научиш, щом майчиният език ти е развален, няма начин да научиш правилен чужд език. Аз нямам нищо против американците, още повече че им знам езика толкова, колкото те знаят български. Въпреки че съм попадал на американци, с които добре се разбираме на български, защото те отскоро били станали американци. Иначе коренът им бил от България и на развален български ми казват къде точно са се били родили. Но нямали време да научат майчин език и се преместили в Америка. Стават такива работи. При това често стават. Но случаят, който ще ви разкажа, не е свързан с българин втора употреба – защото някои, като се върнат пак в България, са българи втора употреба. Нали ги ползваме за българи, като се върнат, само за да се покажем пред чужденците. Демек: „Вижте, че наши българи знаят още по-развален английски от вас“… Но това, за което искам да ви разкажа, е свързано с немския език, изучаван по полов път. Някои езици така се изучават. По полов път. Та един американец трябвало да отиде в Германия. Но било нещо като обмяна на опит. И тъкмо да се съгласи, се чукнал по главата и казал: „Как така с един развален английски да отиде в страната на Гьоте и Хайне, при положение че дори Шекспир е учил на развален английски…“ Да четеш Шекспир на американски е все едно да рецитираш „Опълченците на Шипка“ на шльокавица. Не че няма такива опити… Ама американецът не знаел за тези опити и казал пред началството си, че освен че не знае добре английски, той въобще не знаел и немски. Шефът му помислил иновативно по въпроса… После пак помислил… В случая обаче много му помогнало, че бил морски офицер. Всъщност американците нямат морски офицери, тъй като нямат морета, но за това Бог ги обградил с океани. Океанският офицер, имайки огромен опит, си припомнил: „Всички моряци са чайки бели…“ Също така в подсъзнанието му се появили жени във всяко световно пристанище и решително обявил, че незнанието на немски е най-малката причина за един снажен океански офицер от военоокеанския флот на САЩ. И казал, че въпросът се решава за три месеца подготвителен курс в Германия. И тука вече ще разберете защо намесих българите в началото. Само един човек в световната история е научил немски за три месеца така, че на немски спрял да говори с конете си и заговорил едни съдии в Германия, които решили, че точно той е подпалил Райхстага, за да научи в затвора немски. И решили, че младият специалист ще отиде в Германия и три месеца ще се затвори в хотелската стая с една германка. Защото най-лесният начин да се научи един език е да го научиш по полов път. И военоокеанският млад офицер заминал за Германия и се затворил с едно момиче в една хотелска стая. Където упорито започнали да учат немски. И започнали. От литературен немски минавали на баварски. Понякога, мислил си офицерът, вкарвали и австрийски наречия. Въпреки че за немците австрийският сигурно е нещо като македонския за българите. Учили три месеца, затворени в хотелската стая, така както Георги Димитров учил немски в килията. Ама той разговарял само с пазачите. От време на време само някоя камериерка почуквала на вратата, те замятали хавлия и вкарвали количката със затворническата храна в стаята. Три месеца. В договора не се знае дали ученето на немски от офицера е реципрочно на ученето на развален английски от девойката. И когато той започнал да ѝ шепне на нейния език неща, които тя разбирала… И когато до такава степен усъвършенствал езика, че си поискал всички офицерски атрибути на нейния език и тя безпогрешно му подавала изгладения от нея панталон, изпраната от нея риза, чорапи, шапка, кортик… И когато се убедил, че знае езика на страната домакин, тя го прегърнала, целунала го и го пуснала да провери съвършенствата на немски с хора. Само че никой не го разбирал. Слязъл на рецепцията. Влязъл в лоби бара. После излязъл на някакво „щрасе“, влязъл в магазин… Никой не го разбирал. Сякаш говорил на американски английски на Шекспир… И се върнал разтревожен в стаята… И тогава се сетил да попита неговата учителка откъде е. И тя му казала, че е от Будапеща. Също така му казала, че той много добре говори унгарски…

Христо СТОЯНОВ