ДА СЕ СРАМУВАМ ОТ НАРОДА СИ

Дойде време писателите да се срамуват от народа си - народ, който спокойно пъшка седемстотин години под чуждо владичество, а после се гордее, че е бил роб... Народ, който избира президенти като Плевнелиев и Радев... Народ, който хленчи, че държавата му винаги е крива, докато той нищо не прави да промени държавата... Народ, който кърти с пръта на знамето си павета, за да замеря този, от когото търси помощ после... Народ, който осквернява герба си, като го замеря с яйца и домати... Народ, който се кръсти в черквата пред Бога, но използва Бог само за джипи... Народ, който тъпче храна, докато крещи, че е гладен... Народ, който замеря герба си с тази храна... Народ, който бяга зад граница, за да не промени държавата, а собственото си битие...Народ, който мисли, че възродителните процеси са Възраждане... Как да не те е срам от такъв народ. Срамувам се от народа си днес. Дано утре не се срамувам пак...