ПРИНЦЪТ И КОВИДА

Двадесет и първи век. Вместо на бял кон принцът пристига с бял мерцедес. Влиза в замъка при спящата царкиня. Навежда се над нея, но се събужда от любовта. Защото се сеща, че може да хване "Ковид 19"... Царкинята отдавна е минала 19 кодини, но "Ковид" може да има полепнал по устните й. Ами ако се събуди? И принцът, познавайки манталитета на своя народ си казва: "Защо трябва да я будя"... Наистина защо да я буди от този стогодишен сън тази прекрасна спяща царкиня. Тя наистина е богата - замъкът отдавна е обран и нищо не е останало в него - нито златни и сребърни посуда, нито скринове с жълтици, чеизът отдавна е изяден от молците. Но тя е богата - има да получава пенсия с натрупване за сто години. Но принцът не е тъп, той знае какво го чака в НОИ. Трябва първо да внесе осигуровките на принцесата за сто години назад. Иначе няма пенсия. А като няма пенсия за какъв чеп ти е принцесата... Да я учиш на съвременен български език ли?... Ами ако се окаже принцесата учителка? Чак тогава принцът се плесва по челото, защото знае, че не е във Франция и не се казва Макрон... Ами, това е...