(Двадесет и девето писмо)
В памет на Добромир Тонев
Като дете обичах да си мечтая. И, честно казано, не се виждах в най-доброто бъдеще. Другите деца се виждаха космонавти, – съвсем нова и непозната професия тогава – други ставаха учители, лекари, инженери. А, като се замисля, всички счетоводители са нереализирани космонавти и учители и сега си отмъщават за това. Защото никой не е мечтал да стане счетоводител. Аз също не съм искал да стана такъв и това е единствената детска мечта, която успях да осъществя. Въпреки че сега ми се налага. Ето, например, иска ми се да осчетоводя производството на души в световен план. Не, че имам намерение да въртя сметките на добрия Дядо Боже, но не мога да не попитам от кой ръкав вече вади души, с които да насели поредния жител на планетата... Когато бях малък и не мечтаех да стана счетоводител човечеството бе три милиарда. Даже имам бегъл спомен за раждането на три милиардния жител на планетата. Мисля, че получи някаква награда, въпреки че въобще не е бил замислян от родителите си, защото по онова време още нямаше „семейно планиране“. Семейното планиране се появи след като изчезнаха петилетките. Защото как може да планираш да живееш повече от пет години с един човек, чийто поглед или е забит в прозореца на комшията, или във вратата на кръчмата. На такива хора не им се събират за петдесет години съвместно съществуване пет години престой в една и съща стая, камо ли в един апартамент. Добре, че се появиха мобилните телефони – ние повече време говорим по телефона със съпружеското тяло, отколкото да се съберем на вечеря с него. Хладилникът е нещо като място за срещи. Романтичната функция, която в Габрово изпълняваше мечето, се прехвърли върху хладилника вкъщи. Ако искаш да се срещнеш с жена си очи в очи то това става пред отворения хладилник след полунощ, където тя кара трета, или четвърта диета за деня. Ако жената не е на няколко диети може да намери мъжа си да си оправя махмурлука с бира, или студена вода пак на романтичната светлина на хладилника. И после се чудим откъде идва това рязко повишаване на заболели от синузит… И как при това положение да не осчетоводиш бъдещето си, като знаеш къде ще прекараш остатъка от семейния си живот. Идва един момент, в който по-често гледаш към хладилника с жена си, отколкото към луната. Луната се оказа в положението на излишен декор от някаква измислена романтика. Както биха казали от телевизионния екран: „Луната не е това, което беше“… Светлината на хладилника е по-силна от луната светлина. Но и двете светлини не събират винени мушички. Луната, защото е далече. И хладилникът, защото е студен. В него обаче можеш да намериш доказателство за своята непригодност като счетоводител. В него винаги има храна, която дори и при четвърта диета жена ти не би докоснала. Както и питиета, които от десет години чакат гости, но от тях дори оцет не става. По-скоро гостите от задържане в къщата ще станат на оцет. И ти изкарват киселата физиономия наяве. Такива физиономии понякога приличат на лоша плетка от имитираща домошарство непотърсена за услуги проститутка. Две на лице и една наопаки… Има такива физиономии, нали. Или две наопаки и едно налице… Всеки гост би си тръгнал от такава физиономия, ама очите му и на него в хладилника гледат – дали домакините пък няма да се усетят накрая да извадят още нещо от него. Да, ама а си извадил още нещо, а семейното ти планиране е отишло на вятъра. Когато човек прави семеен план никъде в плана не се вкарват гостите и престоят им у вас. Понякога те се заседяват повече, отколкото собствения ти мъж се заседява вкъщи. Има такива мъже, които се появяват само когато имате гости. Колкото да попречат на домакинята да пофлиртува с тях. Веднъж така се заседяхме с поета Добромир Тонев в един апартамент с две учителки в Стара Загора, че когато той след шест месеца се върна в Пловдив се оказа, че вече бил разведен. Засичахме се в този апартамент в кухнята всяка сутрин, когато добрите домакини отиваха на работа. Една сутрин Добри ме погледна, каза едно: „Писна ми всяка сутрин да те гледам“, и си хвана влака за Пловдив. И въобще не ме попита аз дали се понасям, като се гледам сутрин. Като се събуждам и заспивам в един и същи човек. И понеже нямаше кого да гледам сутрин, - не понасям огледалото освен в случаите, когато искам да си говоря с интелигентен човек - си тръгнах след няколко дена. Както и да го планираш това, не може да ти се случи. Това са неща, които не са залегнали в учебниците по семейно планиране. По-студено от работещ хладилник е само пресмятането с какво да го напълниш, за да може на семейството ти да му стане уютно и топло. Цялата семейна топлина вече се крие във фризера на хладилника. И така неусетно човечеството стана осем милиарда. Е, и ние имаме принос за появата на две-три човешки същества от тях. И колкото по-случайно са се появявали те, толкова по-красиви са излизали. Защото не са заченати пред хладилника. И не са били осчетоводявани…
Няма коментари:
Публикуване на коментар