СЛОЖНОСТТА НА ПРОСТИТЕ НЕЩА

Попадал ли ви е стар телефон "Нокия" скоро. С копчета. С дисплей, голям колкото да се вижда кой те търси... И после влизането в менюто. Записването на нов телефонен номер. Опитът да вкараш името с клавиатурата... Господи, колко невъзможно нещо е това вече. Толкова трудно, колкото бе трудно прехвърлянето от аналоговите домашни телефони с шайби към сложните телефони, с които сега не можем да боравим. Заради тяхната простота. И всичко това за има-няма три десетилетия. Ами ако изведнъж загубим сегашната сложна машинария - компютри, телефони, цифрови технологии въобще. Мисля, че каменната ера ще настъпи по-бързо, отколкото можем да си представим. Човечеството няма да може да се справи с крачката назад. Човечеството приема еволюцията по-лесно от деволюцията. Дори тя му е невъзможна. Както му е невъзможно да борави с прост мобилен телефон, след като е свикнал вече с айфоните, андроида, window's-a... От клавиатурата на лаптопа преминаването към пишеща машина "Марица" е мисия невъзможна вече. Ами оглушителното чукане на оловните клавиши по валяка с навития лист хартия на него. А поправянето на грешките не с "редактора", а с онази тубичка с бяла четчица с боя, за да задраскаш, да скриеш грешката от белия лист. После връщането, за да удариш точната буква или знак... И след всичко това се чудя колко е сложно умните да живеят с простите... Представяте ли си колко ни е сложно да живеем с нещо толкова просто като Румен Радев... Ами, за нещо такова става въпрос. Защото не искам да се връщам назад - еволюцията повече ни приляга, нали...