„БАНГАРАНГА“ ИЛИ ШЛЬОКАВИЦАТА НА РЪЧЕНИЦАТА

И не я харесвам по чисто естетически причини. И не само не я харесвам. Аз се срамувам от „Бангаранга“... Срамувам се от Дара така, както се срамувам от Азис... Както се срамувам от чалгата, въпреки че тя е част от естетическите търсения и предпочитания на Джокович. Това превръщане на изпълнителката на „Бангаранга“ (дори не знам дали правилно я изписвам на кирилица) в национална героиня издава само дълбокия провинциален комплекс на нацията ни. Колко малко ѝ трябва на тази нация, за да се превърне в маса от лесно управляеми индивиди. Един продукт на добре управляван кич ни накара да забравим Гяуров, Борис Христов, Минчо Минчев, Райна Кабаиванска... Градовете в България се надпреварват кой пръв ще превърне изпълнителката в почетен гражданин, да не би случайно да заподозрат това населено място в липса на родолюбие и патриотизъм. В момента, ако не споменаваш с благоволение „Дара“ в автобуса, ще те глобят като нередовен пътник. Ще те свалят от автобуса, влака, самолета. Може и в движение да го направят. „Дара“ и „Бангаранга“ са семантичният превод на патриотизъм и родолюбие. Може да не знаеш „Гора зашуми, вятър повее“, но „Бангаранга“ е мерило за интелигентност. Мерна единица за твоята интелигентност... Танцът на Дара и съответните движения на тялото и ръцете се превърнаха в национален танц... Въпреки че този танц аз лично го приемам като „шльокавицата“ на ръченицата... И така, както преведохме на „шльокавица“ „Под игото“, сега превеждаме „седем осми“ такта на „Бангаранга“ — т.е. на музикална шльокавица... Но на този такт можеш да дишаш лепило, да смъркаш трева, но не и да изпитваш естетическо удоволствие... „Две очи“ може да се преведе на „Бангаранга“, „Хаджи Димитър“ — на „Бангаранга“, „Песента на колелетата“ — на „Бангаранга“... Българският език става „Бангаранга“... И за цялата тази „Бангаранга“ ставаш почетен гражданин на градовете „Бангаранга“... Докато един ден не разберем, че точният превод на „Бангаранга“ е „Баба Алино“ край Варна, чийто почетен гражданин е и Дара...

P.S. А по отношение на това дали направеното от Дара е успех не е лошо да си зададем въпроса "Що е успех"... Това е моят отговор: Ами, не можем. Първо да си изясним: "Що е успех"... Успех е да направиш, да създадеш нещо с качества. Или "успех" е награждаване на нещо, каквото и да е... Успех ли е написването на "Хаджи Димитър". Несъмнено е успех. Успех ли е получаване на Нобелова награда от Сюли Прюдом за стихотворението "Счупената ваза"... Стихотворението не е литературен успех. Но се получава Нобелова награда... Е, и... Успех е създаването на атомната бомба... Но успех ли е избиването с такава в Хирошима и Нагазаки на стотици хиляди невинни японци... Кое е успех? Съжалявам, че Ви отговарям. За Вас е успех, че Ви отговарям на тъп въпрос, но за мен Вашия успех е унижение... 🙂

                                                                      Христо СТОЯНОВ