НЕ ИСКАМ ДА СЪМ МИЛИОНЕР

                     На Любомир Христов

Не искам да съм милионер. Нито сега, нито утре. Отказвам да бъда милионер. И не за друго, а защото не зная къде да си скрия милионите. Вярно е, че според евреите „само пари, похарчени за удоволствие са спечелени пари“, но как да отидеш до градината, да откриеш точно в кой корен на доматите си закопал буркана – той задължително е по-голям от петлитров, за да побере парите – и да разкопаеш мястото, за да извадиш пари за харчене. Че то удоволствието вече ти е свършило. Защото колко минути трае едно удоволствие. Според някои удовослствието е за около пет минути, един латиноамериканец го измери и бил единадесет минути. Че то само разкопаването на буркана трае повече от това време. Да не говорим и за откриване на мястото на буркана. Ами, докато го разкопаваш този буркан съмненията, че ще го намериш ще унищожат всякаква представа за удоволствие. Но си започнал вече, разкопаваш личното ти имане и, след като се убедиш, че е непокътнато го закопаваш обратно. Без да бръкнеш в него и да извадиш необходимото за доставяне на удоволствие. Защото си започнал да копаеш по сумрак, а вече е станало време всички заведения да са затворили. И единственото удоволствие ти остава откритието, че никой не го е намирал твоето имане от закопаването му вчера, та чак досега. Но на другия ден бащата на милионера, след като полял доматите взел че му казал загадъчно, че някой и влизал в градината. Не стига, че е влизал, ами е ровил ей около онзи корен. И въобще не е нито попово прасе, нито къртица – той бил израсъл в тази градина и знае стила на копаене на поповото прасе и къртицата. До такава степен им различава стиловете, сякаш той ги е учил да копаят. Той стиловете на поповото прасе и къртицата знае, но не вижда как синът му три пъти се е препотил, докато обяснява бащата различията. Даже повече от три пъти, защото спрял да брои в един момент препотяванията. Успокоил се чак когато бащата се отдалечил от градината и пак отива до корена с доматите. И даже на него му се струва, че някой е копал около този корен. Едва отишъл до сайванта да вземе мотика, проклинайки толкова пъти милионерския живот, колкото пъти се е препотил пред баща си. Че той толкова пот не е хвърлил за този милион, колкото от страх да не му го вземе някой. Навел се над корена с домати, натежали като за тройно, не, като за четворно препечена ракия. Разкопал буркана, установил, че нищо не липсва и го сложил под връхната си дреха. Изчакал да затворят всички заведения, и когато последният бял мерцедес от кръчмата спрял да гони момите из селото, помъкнал буркана към клозета на двора. Извадил от пантите вратата, разковал фазера и започнал да прехвърля парите от буркана в кухината на вратата. После заковал фазера така, че дори баща му нямало да може да се досети, и се прибрал в леглото. По едно време му се счуло, че вратата на клозета тропа, той извинил нощното си ставане с простатата и отишъл на двора. После затворил вратата на нужника, сложил райбера така, че да не я отваря вятърът и се прибрал в леглото. И тъкмо заспал му се сторило, че влизат крадци, че вадят вратата на клозета – защо пък точно на нея попаднали, някой трябва да им е казал какво има, грабнал първото нещо, което приличало на пушка в тъмното и се заканил утре, да извади парите и да отиде до града и да купи пушка. Парите и за калашник биха му стигнали, ама чак пък за такова удоволствие той страх не е брал. И заспал. И заспал точно в момента, когато някой нарамил вратата и тръгнал да бяга. И се събудил от кошмара чак като стигнал до нужника и видял вратата на място. Извадил я от пантите и я вкарал накрая под леглото в спалнята. После легнал и сладко заспал. Събудил го чак на сутринта баща му. Той седнал в леглото, баща му го питал и го разпитвал дали е видял кой нощеска е откраднал вратата на кенефа. Толкова се уплашил, изхвърчал навън и видял зейналият селски нужник без врата. „Вай“ рекъл си, отидоха ми милионите“… И влязъл да умира в спалнята. Под която била вратата, напъхана с парите, които не може да похарчи за удоволствие. Но ще харчи за диабет и високо кръвно до края на дните си…