сряда, 29 юни 2022 г.

БЪЛГАРИЯ КАТО ПСИХИАТРИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ

България все повече заприличва на психиатрична лаборатория, в която се експериментира доколко светът може да стиска очи и зъби пред управляващи с психични отклонения на малка страна. Защото, ако се вгледаме внимателно, вече има един такъв, който е наследствено луд в Азия... (Явно някъде онаследяването на ръководен пост може и генетично да стане, като Северна Корея, примерно... То и Северна Македония май натам върви... Въобще, на нас посоките ни пречат, после северните посоки ни пречат ретроградните меркурии... ) Да сринеш една страна, пък била тя и България не било обаче лесна работа. На Про100 Киро му трябваха месеци. То е почти като хленчът на българина за крайната бедност. Понякога си мисля, че не е беден народът тогава, когато кофите за смет изхранват не стотици, а хиляди. Про100 Киро бе на път да провери тази хипотеза и да провери докъде ще се стигне. Щом същите тези клошари могат да събират дори капачки за закупуване на ковьози от сметищата... Значи не всички капачки се събират от благородния българин, щом в кофите за смет могат да се намерят. Но до тука със социалния експеримент. Нервната система на българина е като корабни въжета... Няма сила, която може да ги скъса тези нерви. Можем да изнасяме от тези въжета в страните, където е въведена доброволната евтаназия. Няма обесен, който може да скъса подобно нервно окончание. Като се замисли човек, сега разбирам защо българинът страда от дископатии - един такъв нерв да прещипеш върви се оправяй. И всичко това последната година бе проверено от Про100 Киро. Все си мислих, че протестите за няколко месеца ще прераснат в бунт на гладните. Но българинът сифилис хваща от собствена жена, глад не хваща. Обикаля кофите за смет, събира капачки за ковьози, гледа строшени кинескопи и си представя, че от тях им говори Киро... И му вярва... А светът наблюдава експеримента отстрани и разбира как повече от половината ни история е била заета от робства и владичества... Защото няма къде да се намери толкова удобен за това народ. Освен в Северна Корея...

5 коментара:

Jeff каза...

Христо, щом се обявяваш сам за “писател“ (тази титла трябва другите да ти я дадат, не ти на себе си. Вазов не се е смятал за “писател“), трябва да си наясно с двайсет и двете глаголни времена в българския език и да знаеш, че във фразата “все си мислИх“ си използвал грешната глаголна форма. Все си мислЕх“ щеше да е правилно, но нали си писател, кой съм аз да те уча на правопис и правоговор.

Твой,

Живко Гълъбов
10/22 Марица Гардънс
4027 Пловдив

P.S. Не съм анонимен. Дали ще обявиш горното за “простащина“ е твоя работа.

Христо Стоянов каза...

"А мойте песни все ще се четат" не е мой текст, а на "скромни Вазов. Както и : "Я паметник себя... ". Там е по-тежко положението - самият Пушкин се е похвалил... А относно граматическите времена в българския език... Текстът е за времената, в които живеем ние... А с Вас живеем в различни не само граматически времена... Благодаря, все пак...

Jeff каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Jeff каза...

Да написали са това Вазов и Пушкин. Само че това, което си позволяват Вазов и Пушкин, Христо Стоянов не може да си го позволи. Поне не без да предизвика смях или цитиране на поговорката за вола и жабата.

Живко
P.S. Кое ваше произведение ще ми препоръчате да прочета?

Христо Стоянов каза...

Нищо не сте прочели от мен, но знаете какво мога и какво не мога да си позволя... Намерихте място за изява ли?. Защо всичко това ме кара да си миосля, че срещу себе си имам илюстрация на ефекта "Дънинг-Крюгер"...