Винаги носеше във вътрешния джоб на сакото си дудуче. И когато думите му свършеха, вадеше дудучето, притваряше очи и започваше да свири. Тъжно и провлачено. Правеше го навсякъде – в хотел, в ресторант, в кафене, на литературно четене. После ставаше и се прибираше нанякъде – в хотел, в преотстъпен апартамент на приятел, в квартира. Чак по-късно забелязвахме, че компанията ставаше и с една мома по-малка. Никой така и не разбра как бай Янко си тръгва, но след него е тръгнало и най-хубавото момиче от компанията.
(„За мъртвите или добро, или нищо“ и във връзка с това чак сега оценяваме, че след него е тръгвало най-хубавото момиче.)
Влизаше в ресторанта на писателите, преди да извади дудука. Сядаше от маса на маса. И понеже никога не беше гладен, вадеше джобната си ножка – пак от някой вътрешен джоб на сакото – и си бодваше я паниран език, я шкембе, я нещо, каквото си си поръчал. И когато всички са поели достатъчно количество огнена течност и порядъчно пийналите мъже забиваха лица в блюдата, бай Янко вадеше последния инструмент от джоба и засвирваше.
Понякога знак за това даваше Васил Сотиров, който се навеждаше над нечие ухо, подаващо се от чинията със салата, и патриотично се провикваше:
– Христо, не заспивай. Ти си българин, а това не ти е Еверест...
Бай Янко, като Орфей в преклонна възраст, засвирвал тогава, а някоя Евридика покорна тръгвала след него, напускайки Ада, в който я бяха вкарали нечии стихове.
Казват, че бай Янко веднъж тръгнал от Карлово, но на гарата в Пловдив свалили само тялото му. Никоя от присъстващите във вагона не си признала, че е тръгнала след него.
Някои казваха, че жените са му били слабост, но завистници като мен твърдят, че там му бе силата.
Виждал съм го във влака Пловдив – Хасково как вади книгата си „Катунът се засели“. И как след първия разказ присъстващите, предимно пътнички, започваха да плачат. И така плачеха, че до Хасково обикновено най-хубавата се разтваряше в сълзите си и изчезваше след писателя.
Говореше на хасковски диалект. Работил какво ли не – твърдеше, че е с четвърто отделение. Бил е милиционер, конферансие...
Една вечер попаднал на група с рускини. Да им рецитира стихове – няма да го разберат. Седем осми такт не им е в кръвта на рускините. И бай Янко „отмъкнал една от групата“. Не е трудно да отмъкнеш рускиня от групата и да я заведеш в твоята хотелска стая.
„Тръшнах я на леглото. Я седнааах на нощното шкафче и почнах да и рецитирам стихове. Рецитирам час, рецитирам два. Омаломощих я с поезия. После се хвърлям връз нея, а тя дере по гърба ми и вика: „О, ты мой Маркс... О, ты мой Енгелс...“
Рипам я от нея, бия се в гърдите и казвам:
„Я не Маркс, я не Енгелс... Я дед Благой...“
Разказваше историите си, понякога по-добре, отколкото ги пишеше. И разбирахме какво е ставало, когато някое момиче изчезне от масата. Или от влака.
Било е по време на „милиционерските бракове“. В един период около петдесетте години милицията прибирала от пейките рецитиращите бригадирски стихове на момичета по парковете... И ги женела направо в милицията. Така народната власт се справяла хем с морала на младите, хем понатъмънила положителния прираст и около моето раждане вече се е говорило за осеммилионния гражданин на НРБ.
Бай Янко бил конферансие на сестри Кушлеви. На другия ден се разхождал из градската градина в Пловдив, където го срещнала една другарка.
– Въй, другарю Добрев – възхитила се девойката. – Ам' туй Вий ли сте? Снощи, другарю Добрев, на концерта само Вази гледаааме...
Усетил бай Янко, че няма лесно да му се измъкне момичето, и предложил разходка. Даже подложил ръката си, че да вървят „подручка“. Било чест за нея, ама какво щели да си кажат ората, като ги видят така. Тя да не ги мислела ората, а българската народна милиция. Защото, ако вървели подручка, ще ги помислят за женени. Иначе щели да ги вкарат в милицията и на сутринта можели да викнат родителите й да пият блага ракия направо в изтрезвителя. Защото щели да им го дадат да проведат първата си брачна нощ.
И момичето стигнала така с него чак до Малкия Бунарджик. А когато тя вече си изтупвала фустата, казала на бай Янко:
– Ох, другарю Добрев, много си хитър... Ама к'во си мислиш, че като съм от село, нищо не разбирам. Още ага ми го вкара, си рекоф: „Ей тоя чиляк само жа ма е...“
Ей, какви жертви са правили момичетата тогава, само и само да не ги оженят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар