(Четиринадесето писмо)
Мама ме събличаше чисто гол вкъщи. Живеехме на първия етаж, но към двете стаички се минаваше през коридор, в ъгъла на който имаше извор. Съвсем истински извор. Сутрин изгребвахме с кофи водата от него и аз бях много горд, че там, където живеем, има истински извор с чиста като сълза вода. Аз не знаех колко са чисти сълзите, но бях чувал това от мама. На мене сълзите ми изглеждаха мътни, защото, като заплачех, светът около мен се размътваше. Много се гордеех с изворчето и го показвах редовно на приятелите от махалата и те ми завиждаха. Аз завиждах на Гошо Славов Славов – Голчето за телевизора, защото те първи се сдобиха с това чудо на техниката. Той пък ми завиждаше на изворчето. Децата винаги искат да имат това, което родителите им не могат да си позволят. Примерно, богатите деца мечтаят да са бедни, но техните родители нямат толкова пари, за да им подарят на рождените дни малко бедност. Така си мислех аз. Защото няма как едно богато дете, като порасне, да разказва за вкуса на филията с мас поръсена със захар. Или пък за попара чай със сирене и хляб. За мене това е вкусът на детството и човек, който няма в спомените си тези вкусове просто не е имал детство. Мама искаше да ме лиши от детство, защото в минутите, когато татко беше трезвен го питаше кога ще изтрезнее, за да направи дренаж в коридора и водата от изворчето да спре да се просмуква от стените. Защото тази, която ми лееше куршум против нощните напикавания и била казала, че не само от уплах препирам гащите нощем, ами и заради влагата. Татко съобщаваше гордо, че, ето на, нали вижда, че е трезвен сега, на което мама отвръщаше, че било за малко. И татко отиваше в „Телевизора“ – така наричаха кварталната кръчма. И го правеше, за да не разочарова мама. И да не я злепоставя пред мен. Защото представете си, че нечия майка каже на мъжа си че е трезвен за малко, пък той цял ден се задържи такъв. И татко отиваше да се напие, а аз оставах с мама и се напикавах точно когато тя заспи, а той още не се е прибрал от кръчмата. Като по часовник. Въпреки това обичах изворчето и освен, че се гордеех с него, нощно време му подражавах. Но толкова бистра вода не можех да докарам, като неговата… Мама ме събличаше, аз минавах покрай изворчето, но не смеех да цопна в него, защото освен бистра водата в него бе и студена. Шляпах с босите си крачета по каменния коридор и изтърчавах навън. Коридорът не беше покрит с нищо и бе направо върху камъка. Спомням си, че камъкът бил „леска“, защото можеше да се отцепват люспи от него. Ако след време бях записал геология можех по коридора да изучавам всички геологични ери и епохи. Показвах люспите на мама от леската, те светеха на слънцето и аз крещях: „Мамо, мамо, виж - намерих злато. Хайде да го продадем и татко да оправи пода“… Мама сипеше бисери и диаманти от очите си, но ги криеше в пазвата си и нито тя продаде своето богатство, нито ми помогна аз да продам моето. Аз прешляпвах бос през златната ми мина, излизах навън и се гмурвах в нощвите мама да ме омеси със слънчева вода и орехова шума. Слънцето се криеше зад ореховите листа, аз ги събирах на единия край, но се оказваше, че мама не го вижда. Защото аз съм го бил заслепил, ми казваше после, когато я питах защо не е видяла слънцето във водата. И тя ми казваше, че аз съм нейното слънце и водата станала слънчева заради мен. Възрастните хора понякога са толкова глупави, защото не виждат очевидни неща, заслепени от децата си. И мама ме месеше като хляб в нощвите, в слънчевата вода, която ухаеше на йод от накиснатата в нея орехова шума. Аз плясках с ръце първо полегнал във водата. После мама ме вдигаше, но бяха хлъзгави и стръмни стените на дървените нощви и мама ме придържаше да не падна. Веднъж дядо ми каза, че някога тези нощви хранели цялото семейство, защото в тях баба Йова месела хляб. И месела хляб за цяла седмица. Сега обаче мама ме месеше за цял живот – колкото и голям да е той. Колкото и голям да е животът. Тогава животът ми се струваше безкраен... После ме вадеше от водата и ме завиваше с пешкира – нямаше хавлии още, а по сватбите и погребенията, като ходеха възрастните, ги намятаха с пешкири и комбинезони жените. Направо цял чеиз от сватби и погребения имаше в гардероба. Та, като дойдеше Коледа и заколеха прасето, мама и баба варяха сапун и го изливаха в същите тези нощви. Сигурно заради това домашният сапун винаги ухае на слънце и орехова шума… Ами, това е…
Няма коментари:
Публикуване на коментар