ЦЕЛУВКИ

                  (Двадесет и седмо писмо)

И сега не мога да си обясня защо възрастните толкова много обичат да целуват деца. Падне ли им такова те се нахвърлят върху него и докато не го олигавят цялото – ако не е облечено лигавенето е от глава до пети – не го оставят. Първо го почват с победния вой, който при военни действия е равнозначен на вика: „Ура-а-ааа“… Или най малкото на: „По пет на нож“… Започва се с: „Въх, мар, божке, какъв хубавец е станал“ и докато не се нахвърлят всички върху злощастното същество, което никога няма да разбере откъде идва този апетит към още по-злощастните от него бузки... И това продължава до момента, в който неусетно това същество не премине от другата страна и, вече в качеството на възрастен, започва да трови живота на друго едно злощастно същество, което го е заменило под амбразурата на устните. И няма кой да изпречи гърди и жертвоготовно да спре пълчищата любвеобилни същества. Честно, правил съм опити. За съжаление всички до един са завършвали после със семейни скандали. Защото, колкото и да обясняваш на съпругата си, че децата не обичат това лиготене, тя е готова да те убеди, че нарочно си се подложил на целувките на нейните приятелки. И след като строши няколко чинии от новия сервиз, завършвайки с вазата, която си и подарил за рождения ден, ти вече си готов да си признаеш и защо точно си спасявал детето от оная, която е само месец по-млада от другата… Детето, разбира се, слуша всичко това и в началото си мисли, че лелките така са разлигавили терена вкъщи с целувките си, заради което мама се е подхлъзнала и целият сервиз сега е на парчета по плочките. Разбира се, то се опитва някак да оправи положението и непрекъснато търка с ръка страните си, но единственото, което успява да постигне е да размаже червилото от устните на мамините приятелки по страните си. Така поне естествената руменина от срама и неудобството, че е обект на толкова неподходяща за годинките му сласт, успява да скрие… Въобще, в такива случаи съм си казвал, че въобще не е лесно да си дете, което по-късно премина в: „Не е лесно да си мъж“… Разбира се, че като свикнеш с целуване като малък после е трудно да отвикнеш от него. Свикването и отвикването са две страни на една и съща монета. И както и да ти я подхвърля после животът тази монета, тя винаги пада на печелившото „ези“, или „тура“… Най-много ме целуваха на рожден ден. И сега, като се замисля, разбирах защо татко излизаше от къщи и отиваше да се напие някъде другаде. Първо, да не се подхлъзне след целуването. И, второ, да не се натъкне на целувката на някоя комшийка, която мама може да види. И всичко това, за да спре с гърдите си тези набези над неговия единствен син. Не, че на другия ден нямаше скандал и заради това, че не е останал вкъщи. Но татко избираше по-малкото зло. Според мен от днешна гледна точка. Въобще, не е лесно не само да си дете, ами да си дете от мъжки пол, която някога ще каже, че не е лесно и да си мъж. Татко беше хубав и може би съседките се надпреварваха да ме лигавят не за друго, а за да му покажат какво биха правили с него насаме. Не може да не е било така. Всички жени така правят. Имал съм случаи да видя как някоя хубавица нацелува нечие дете, докато после не се прехвърли на бащата и той изоставя детето си. Като малък си мислех, че бащата не е напуснал заради друга жена жена си и детето си, а защото не му е приятно да се докосва до това олигавено нещо, което непрекъснато скимти като бито коте в къщата му. Аз заради това си бършех бузите от целувките и мисля, че така успях да запазя семейството ни цяло по-дълго време. Мама напусна татко едва когато станах на тринадесет години и бяха спрели да ме лигавят вече. Или тъкмо когато бяха започнали да ме целуват. Или, казано простичко, когато установих, че можеш да се целуваш с една жена насаме, а не пред това множество пред тортата, на която има забити няколко фалически свещички… Ами, това е…