БЪЛГАРСКАТА ТЪРПИМОСТ

От Освобождението през 1878 година до сега изминаха 144 години. За тези години ние не можем да забравим Баташкото клане, апропо, извършено от българи, оглавявани от българина-мюсюлманин Ахмед Барутинлията. 144 години пропастта между турци и българи зее. Имам усещането не, че не можем да простим на турците, а че не можем да си простим мълчанието. Те са някакво оправдание за това. А по отношение на Батак - там са изклани покорни българи. Българи, които са търсили закрила от Бог, тъй като въстаниците са в Балкана, в гората... Там, в черквата, не са въстаници, а рая - мир на праха им, но това е истината. Сещам се за това сега, представяйки си бъдещето между Украйна и Русия. Защото нито руснаците ще простят избитите деца в Донецк, изгорелите живи в Дома на културата в Одеса, нито украинците ще забравят каква опустошителна и жестока война води Русия в Украйна сега. Имайки предвид и факта, че нито едните, нито другите народи се славят с нашата търпимост и покорство. На какво разчитат тези народи. Да имаше начин да ги разделят поне на два различни континента... Ама думата ми беше за степента на търпимост на българина... Най-силното нещо от характера на българина е неговата търпимост. Търпимостта на българина е предвестник на Стокхолмския синдром. Ние сме толкова търпеливи, че на потисниците си раждаме най-хубавите деца... Ама за това - друг път...