И не къде да е, а в Парламента. Те и без това влязоха в него със скъсани гащи почти като изути. Но не е там въпросът. Въпросът е в това дали ние помним... И като стана дума за памет, помните ли как Киро, който още не бе станал Простото и неговият съратник, който още не бе показал обратната страна на очите си обявиха с чувство на гордост, че Ицо Хазарта и Атанас Атанасов, който пък вече бе хигиенизирал едно Читалище, че са интелектуалният елит на нацията... Нацийо любима, това ли ти е интелектуалният елит? И ако една нация има такъв елит значи, че няма Нация... Защото няма народ, който да изтърпи такива управляващи, които показват средни пръсти в светинята на Държавата - Народното събрание. Показвайки среден пръст на друг народен представител, ти всъщност показваш среден пръст на тез, които са го избирали. И на тез, които не са го избирали също показваш среден пръст. Защото го правиш в символа на държавността... Или пък от кабинета на министерството на културата благодариш, че поне 11 човека те познават и са ти честитили рожден ден... В същата сграда, от същия кабинет в който са били негови обитатели професори и академици - на някои дори имаш наглостта да закачиш някакви жълти ламарини. Страшното е, че и те са станали част от тази нация и са си подложили гърдите не да бъдат окичени с ордени, а да бъдат опипани пред безпристрастните очи на камерите. Защото понякога не е важно какъв орден ти закачат, а какви ръце те опипват, слагайки го... И докато се усетят се разбира, че едната ръка те закича с орден, а с другата ръка ти бърка "изотзадзе"... И после ти показва пръста, за да видиш поне кой е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар