Това стихотворение е писано тогава, когато Кирил и Асен са ги замисляли по градските градинки. (Личи си, че не са били замислени добре и с главата, предназначена за тази сложна за тях впоследствие дейност - мисленето... ) По-късно кръстих книгата си с избрани стихотворения "НОСТАЛГИЯ ПО ВАРВАРИТЕ"... Не съм пророк, просто времето в България се е заседяло по градинките...
НОСТАЛГИЯ ПО ВАРВАРИТЕ
По Константинос Кавафис
Какво ли чакат още стълпени по стъгдите –
та нали варварите отшумяха вчера и ги няма.
Оставиха ни даже със злато знаменца обшити
и някакво послание – обсипано със знаци.
Какво старейшината шъпне в ухото на жена си –
нали на госта той я прати ложето да стъкне.
Тя сега показва даровете – една прекрасна кана
и навикът да се съблича, щом със мъж замръкне.
Какво ли става в дъното на двора – при Монарха –
нека Бог плоди годините му, варвари – децата.
Но защо обяздва вече шута, а царицата разлайва...
И каква е тази щедрост – на просяка да хвърля
злато.
Какво ли варварите сториха и варвари ли бяха...
Мечтаем за ръцете им – със пръстени обрасли.
-Дано се върнем някога - синовете ни запяха
и тръгнаха след тях да стават варвари...
Христо Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар