МЕЖДУ ВСЯКО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ И ЛОШОТО ЧУВСТВО

Спомняте ли си този стар еврейски виц?... А, първо искате да ви го кажа ли? Ами обажда се от Америка племенникът Шалом на леля си в Израел. Той е богат, но обича леля си. И я пита кога ще е удобно да й отиде на гости. След като миналата година толкова хубаво са си прекарали. Лелята казва, че тази година е решила Шалом да не й идва на гости. И, въобще, да забрави за това, защото нейните врати са затворени за него. Изумен той пита защо, та толкова я обича, тя самата се е клела в любов към него лично пред сестра й, която е и негова майка. Лелята казва, че миналата година, след като той се прибира в Америка тя установила, че й липсват двеста шекела... "Лельо, та аз съм милионер. Дори ти купих кола при предишното си идване. Как можеш да се усъмниш в мене?". Лелята си признала, че по-късно намерила шекелите... "Защо тогава да не дойда?", възкликнал племенникът. "Ами те шекелите се намериха, ама лошото чувство остана"... Хрумна ми този анекдот... И то не съвсем случайно...