НЕОБЯСНИМО

Само не мога да разбера как се доверяваме на журналисти, които налагат. собствения си вкус към Дичо, Азис, Софи Маринова, братя Мангасарян и Георги Господинов. Всъщност, изброените се оказват знак за равенство в критериите и ценностната система на нашите медии. Мина времето, когато имаше литературен живот, имаше литературни критици от ранга на Здравко Петров, на Тончо Жечев, на Венко Христов. Имаше музикална критика, имаше театрална критика. В момента. няма културен живот в този смисъл, а има налагане на медийни продукти. А културата определя манталитета на една нация. В този смисъл ние имаме чалга - както в литературата, така и в музиката, така и във всички видове изкуства. Защото едно е масовият вкус да се определя от заплатата на един журналист, или хонорара, - с липсващ интелект и критерии, друго е, когато вкуса в обществото го определят наистина професионалисти.