ДОБРОМИР ТОНЕВ

Има хора – малко ти е да се запознаеш с тях. Защото тъкмо сте си казали имената и вече започвате да се изучавате. А най-сигурният начин да изучаваш някого е той да ти е винаги пред очите. Под ръка да ти е.

Нещо такова се получи между нас и Добромир Тонев. Намирахме се в „Кристал“, в „Стария Пловдив“, в „Бомбарника“ на „Тримонциум“… Питахме един за друг. Има хора, които питаха за мен с една единствена цел – като разберат къде съм, да бягат далече от това място. Защото срещите с мен ставаха опасни.

Според Добри аз не бях опасен и с мен е лесно да се общува. Ами като си паснеш с някого, така става.

Помня къде, на коя маса. Час… Кои бяха на масата, Добри къде беше седнал. Подаде ми лявата си ръка – дясната беше мушнал в джоба на якето. Усмивката му нямаше нищо общо с презрителното подаване на лявата ръка. После се оказа, че дясната е протеза.

И с лявата си ръка изми очите на нашето поколение с четиристишието:

ТЕЗА

„След тебе злото диша като хрътка.

(Доброто е обществено понятие.)

Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

ти вече си удобен за разпятие.“

Една такава среща те убеждава, че поетите от твоето поколение са с лява ръка. И с ампутирана дясна. Пишещите стихове след нас са с ампутирани сърца.

Един ден му се наложи обаче да се разделим… Празник на поезията в Стара Загора. Вечерта Добри ме извел от заведението, защото съм минавал между двете зали, разделени от свод, който удрял главата ми. „Кой е най-големият поет тука?“ съм питал и съм си отговарял: „Аз.“

Добре, че Божидар Божилов не е бил там със своите близо два метра. Нямаше да го изтърпя.

На другия ден се събуждам, а празниците свършили. Вървя из правите улици на Стара Загора с единствената мисъл: „Сега, ако има някой да даде огънче, че, както нямам цигари, така ми се яде шкембе чорба с биричка…“ Нещо такова ми беше в главата. Плюс тежък махмурлук и гузна съвест. Защото със сигурност съм направил някоя простотия, щом празникът така внезапно е свършил и няма никой в „градът на улиците прави и на талантливите поети“…

Изведнъж – някой чука по прозореца на някакъв ресторант… Отвътре. Влизам – Добромир Тонев. До него – рожденичка. На човек като му върви… А на Добри му вървеше нечовешки с жените. Беше красив мъж. Поет – мечта.

Дамата е флейтистка – и на музикален инструмент му провървяло – която озвучавала литературното му четене. После се сетила, че има рожден ден. На масата – цигари, кибрит, шкембе чорби и бирички. Всичко, което бе в главата ми, материализирано на тази маса. И се възползвах.

И от бира на бира решаваме да отидем в квартирата на флейтистката. Но:

„Аз като мъж не ще повторя

това, което тя ми каза,

защото моят ясен разум

ме учи предпазлив да бъда.“

Както казва Лорка… Защото флейтистката имала съквартирантка. Цялото щастие ми се изсипа в разтуптяното за авантюри сърце.

Разбира се, че празнувахме. Разбира се, че аз няма къде да остана. А трябва да се спи все пак. И пак се разбира, че осъмнах в съседната стая при съквартирантката пианистка.

Сутринта се засичаме с Добри в кухнята. И каквато течност имаше на масата, до вечерта се изпари – с изключение на водата. Вечерта момичетата се върнаха при своите пленници със съответните покупки не само за вечерта. Ами да имаме с какво да ги чакаме…

За вас лъжа, за мен истина… Ама половин година ние всяка сутрин се засичахме с Добри в кухнята. Всяка сутрин.

Добри е човекът с по-добра памет от моята. Въобще – Добри ме превъзхождаше. Дори имаше и протеза вместо ръка, Добромир Тонев… Но колкото и добра памет да има някой, за шест месеца целият литературен запас свършва и трябваше да се почнат рециталите от изходната точка.

Добри бе с половин година по-възрастен от мене, но това беше първият ми литературен университет, който завърших в съкратени срокове. Знаеше не само „В меката есен“ на Валери Петров, а и поемата за партизанина Матей на Янко Добрев… Добри се учеше от двамата – от единия как трябва да се пише, от другия как не трябва да се пише.

След шест месеца Добри ме посрещна в кухнята и каза: „А, писна ми да се събуждам с тебе. Прибирам се в Пловдив…“

Каза го с глас на човек, който е решил да се развежда. А аз тези нотки в гласа ги познавам. И се прибра в Пловдив, където се разведе с Лили…