ДОСТОЛЕПНАТА БАГРЯНА

Петко Братинов несъмнено е прекрасен поет. Самият той дори е оценил това си качество:

Там, на върха на Балкана стария,

Лъвът ме гледа със страст.

Има двама поети в България –

Петко Братинов. И Аз…

Това самочувствие дразнеше такива поети като мен, но нали бях млад… Понякога копирахме поведението на батковците в литературата.

Освен прекрасен поет, Петко беше и красив мъж. Това младите поетеси го отчитаха и поне не отиваха зян при величия като Божидар Божилов. За предпочитане беше да издаде книжка с женска поезия Братинов, пред Божилов. И така, и така много често трябваше да се мине през леглото, твърдяха злите езици. А Петко и тези около него свенливо почти свеждаха глави – демек: „Аз като мъж не ще повторя това, което тя ми каза. Дарих я на раздяла щедро с красива кошница от слама“, цитираха те Лорка и ни караха да гадаем.

Ние, младите поети, злословехме после, досещайки се за условията за излизане на книга. Някои от нас не издържаха и лягаха в кревата на Партията, която тогава вече навършваше сто години. Младите поетеси с възрастни поети и писатели, младите поети с възрастната Партия… Имаше нещо извратено в сексуалния живот тогава. Мисля, че само некрофилия не ни гонеше в ония славни години…

И като си помисли човек – стиховете вече са забравени, но резилът, който изтърпяваха авторите им, още се помни…

Петко Братинов се гордееше със своите успехи сред жените. И не даваше дума да се издума, че е покорявал техните сърца с редакторското си място в редакцията на издателство „Народна младеж“… Даваше вид на покорител на женски сърца с осанката си – красив, строен, талантлив… А бе, въобще – личеше му, че е от Габровско. Не всички пък носят моя късмет и към споменатите отличителни черти на Петко да прибавят и рождено място – Габрово, защото той беше от севлиевското село Горна Росица…

Петко беше пълен с истории и вероятно нямаше жена, която да не пожелае да бъде добавена като публичен спомен към останалите.

Елка Константинова тогава сигурно вече е гонела Партията по възраст, когато на Братинов му се наложило да я посети в кабинета ѝ на министър на културата. Влязъл с отривист жест, кимнал високомерно към секретарката – нещо в духа на: „Хубавичка си, ама сега имам важни държавни дела и друг път ще ти обърна внимание“, и тръгнал да отваря министерската врата.

„Господин Братинов, господин Братинов“, казало момичето и се опитало жертвоготовно дори да му се отдаде, но да запази с красивото си тяло министерския кабинет…

Петко я цитираше така, че си проличаваше веднага, че него всички го познават и знаят наизуст.

„Господин Братинов“, вече опряла бюст в него с вярата, че това са последните два непреодолими хребета, които ще спрат Братинов към заветната врата на Елка Константинова и той, задъхан от кардиото, ще бъде спрян: „Тука първо се чука, после се влиза…“

Петко целунал ръка на секретарката и казал:

„Братинов първо влиза, после чука.“

И разтворил вратата на Елка Константинова.

Още като млад поет – държеше да напомни на младата компания, че е минал през нашите години – го командировали в СССР с делегация на Съюза на писателите. Той – на двадесет и четири години, най-младият от делегацията.

На летището още Багряна го познала с думите:

„А, вие ли сте господин Братински, дето обичал…“

И направила един почти неприличен жест с ръка към него.

Петко се изчервил. Така поне твърдеше, въпреки че аз лично такъв цвят не съм виждал по лицето му…

Пристигнали в Москва. А по време на вечерята със съветските писатели, на която не присъствал само граф Толстой – но не поради възраст, а поради неработническото си потекло – Багряна доближила нашия герой и го поканила да сподели чаша вино в стаята ѝ.

Така казала достолепната Багряна:

„Господин Братински, бихте ли споделили чаша вино в стаята ми?“

И се оттеглила, защото го казала с такъв глас, че едва ли можело да се намери мъж, който да не я последва.

Петко обаче, врял и кипял в светския живот, изчакал десетина минути, за да не си помислят присъстващите нещо и с това Багряна да бъде унижена по някакъв начин. След това се качил така, сякаш отивал директно в собствената си стая, и почукал на вратата на Багряна.

Деветдесетгодишната тогава поетеса вече се била преоблякла и го посрещнала по нощница. Не е казвал дали е била с боне на главата, но сигурно не е била, щом Петко не го споменава.

Багряна подала чаша вино, чукнали се, отпили по глътка, може и по две глътки да са отпили, и Братинов се прибрал в стаята си.

На другия ден Багряна споделила с Лиляна Стефанова, която дословно и под сурдинка предала думите на обговорения:

„Мър, Лиляно, кой казва, че Братински бил женкар? Представи си, Лиляно – снощи, в дванадесет часа посред нощ, ние двамата в моята стая. Аз по нощница. И дюстабан гола под нощницата. С пръст не ме докосна момчето…“

А от нашето поколение никой не каза дали Партията е била гола, преди да им излязат книгите. Пък и тя не бе достолепна като Багряна…