сряда, 7 март 2012 г.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА КЪНЧО











И, ето, Кънчо се завърна пак при нас. Сега е в лъскавите корици на диплянка. Диплянката, разбира се, няма корици, но за това пък е лъскава.


По-възрастните помним Кънчо. Но като че ли никой в стотиците анализи на го включи и него. А този, който е правил диплянката му е сложил името точно заради това. И това е неморалното. Защото става въпрос за една вулгарна поема, която като тийнейджъри си я рецитирахме, но не в присъствието на представителки от другия пол.
Поемата се нарича „КЪНЧО ПУТКОДЕРОВ”…
Съжалявам, че трябваше да споделя това, но като не го е направил този, който е разпространил диплянката, ще го направя аз. Трябвало е и да включи самата поема, за да се стигне не само до полово, а и до „естетическо” образование на децата от детските градини.
Но във всички случаи, иде реч за съзнателен акт от страна на този, който е решил да ни образова.
За циничната или вулгарна литература „Кънчо Путкодеров” е това, което са Иванчо и Марийка за циничния или вулгарен фолклор. Каквото са Иванчо и Марийка за „мръсните” вицове… Но Иванчо не е натоварен с тази символика, с която е натоварен Кънчо. Кънчо е опредметяване на орган, докато Иванчо е анекдотичен герой на словото. Иванчо има словесни реакции за разлика от Кънчо, превърнат в метафора на пенис.
В текста на диплянката има същите подавки, каквито са и в старата поема от неизвестен автор. (Между другото имаше различни предположения за авторството на поемата – твърдеше се дори че е от Пеньо Пенев.)
Никой не може да ме убеди, че авторът на тази диплянка не е имал предвид точно това произведение. Тя трябва да предизвика спомен в подсъзнанието на родителите, но дали те са съгласни на това?
Вероятно са съгласни толкова това произведение да бъде разпространявано сред децата им колкото техните родители са рецитирали „Кънчо Путкодеров” вечер пред тях в семейната програма за сексуално възпитание.

„И тъй да почнем днес романа
Героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
Представям ви го просто аз.
Това е Кънчо Путкодеров
Балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
Такъв герой, такъв юнак”…

Както се вижда авторът на новото произведение не е избягал много от лексиките на пра-героя Кънчо. Само че сега Кънчо е „щурмовак”, но римата с „як” и „юнак” не се е променила.
В този смисъл иде реч не за оригинално произведение, а буквално, ако не за плагиатщина то поне за присвояване на идея и нейната транскрипция…


„Една ли вечер е издебвал
в легло вдовица млада той.
И колко путки е поебнал
Те нямат чет, те нямат брой”…

Изглежда „щурмовакът” на дядо не се е различавал от „щурмовака” на правнук му… За съжаление авторът на „Кънчо Путкодеров” не е известен. Или поне още не е станал известен. Но докато до сега си го рецитирахме на маса и далеч от деца сега вече някой го рецитира гръмко. Разликата е в това, че дядо нито „щурмовака” е крал, за да върши на друг мъжката работа, нито текста, възпял половия му орган. А да откраднеш дори тази интимна част от литературата като пениса говори за дълбоко комплексиран човек…
Разликата е и в това, че вместо да е гол пред децата от някаква суетност ли или от свенливост новият гений го облече в презерватив.
Сега остана да се изработят и такъв размер презервативи, че децата, отивайки на детска градина да си ги слагат в час по сексуално възпитание на младежта…


                                                         Христо СТОЯНОВ









Няма коментари: