понеделник, 9 януари 2017 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СТЕФАН ЦАНЕВ

Не зная как да се обърна към теб… А страшното време настава тогава, когато някой не може да бъде идентифициран. Не мога да ти кажа „колега“, не, защото си по-добър писател от мен, а защото тази професия, освен всичко, включва и морални императиви. А такива на тебе ти липсват. Не мога да се обърна със „Стефане“, защото си по-възрастен от мен. Не мога да кажа „господине“, защото подобно обръщение съдържа в себе си „Господ“, а ти си бил винаги далече от него и ценностната система на религията. Да кажа „другарю“ – твърде унизително, защото аз имам и другари, и приятели…
Така че „отварям“ писмото си към теб без обръщение. Т.е., не остойностявам твоето битие тук и сега. За малко щях да напиша, че не остойностявам „личността“, но такава няма.
От днес ти отново влизаш в медийното пространство, отказвайки наградата на Министерството на културата „Златен век“. Съвсем официално отказваш това, което, както се оказва, въобще не ти е присъждано. Дори няма предложение да бъдеш награждаван. Въпреки това намираш за нужно да откажеш „Златен век“, да не би пък случайно някой да се сети да ти я даде. А и мотивът да не приемеш награда, за която не си предлаган, е, че Димитър Иванов – бивш шеф на Шести отдел на Държавна сигурност я бил получил. Да. Би бил достоен отказ, ако по времето, когато Димитър Иванов е бил шеф на Шести отдел на ДС, ти не пишеше хвалебствени стихове за Партията. По-долу ще цитирам няколко. Защо тогава не спря да пишеш в знак на протест – достойният Иван Радоев 17 години не публикува по онова време нито един стих. Тогава, когато ти със стихове и драматургия подкрепяше режима, Иван Радоев хващаше своя рак, публикувайки поемата „Феникс“… Там имаше стихове и за „шепотниците“: „Тогава ме срещна един приятел. Един стар приятел и каза: Реших да стана член на Партията. Писна ми да ме тъпчат, ще тъпча аз“… Това бяха стихове и за милиционерите, какъвто е бил Димитър Иванов. Ама ти не написа тези стихове. Ти подражаваше на Евтушенко и Маяковски. Тогава, когато Иван Радоев хващаше своя рак мълчешком – ама какво забелижимо мълчание, нали – та тогава, когато бачо Иван хващаше рак, ти получаваше своите хонорари и съвсем по традицията на „българското дисидентство“ успя да си купиш два апартамента и вила в Балчик. До сега още не си казал, че принудително си бил заселен в Балчик. Колко писатели можеха да си позволят по онова време такова недвижимо имущество? И, докато ти придобиваше недвижимо имущество като апартаменти и вили, Иван Радоев постепенно приближаваше към заветните си два квадратни метра райска площ. Съобразяваше се с повелите на Партията и като Главен драматург на театър „София“… А Главният драматург беше и главен цензор на театъра, който Кольо Георгиев, най-малкият, едва шестнадесетгодишен, осъден на смърт от фашисткия съд преди Девети септември, та тогава, когато Кольо се опитваше от този театър да направи българската „Таганка“ и дисидентско свърталище, ти пишеше: „Когато говориш скучно за Комунизма, значи говориш против Комунизма“…
Меко казано, гнус ме е да ти пиша това писмо. Заради това то е адресирано по-скоро към тези, от които ти добре успя да скриеш дори комунистическото си сърце. Вечно удобният Стефан Цанев. Но, за да не съм голословен, ето стиховете ти, които по-скоро подкрепяха режима на Димитър Иванов:

 Един поет пише стихове за Комунизма/върху бюрото на Столипин./ Хубаво е бюрото./И стиховете са хубави./ Аз съм за такава традиция!”,
 "Хей, червеи във вратовръзки - напред!/Вие прогресивно затлъстявате./Вратите, през които влизате,/ са тесни за излизане./ Няма връщане. Затуй напред/ И викайте за всеки случай:/ - Да живее комунизма! Напред",
"Дори да се превърна в скитник/ и да остана без другари-/ ще спя във парка със Уитман,/ с Маяковски и Вапцаров./ И сутринта ще се завърна с подути слепоочия,/ категоричен като изгрев!/ И с изгрева, макар неточно/ ще римувам комунизма!/”,
”Когато говориш скучно за комунизма/ значи говориш против комунизма”…

Ето, само заради тези стихове не би трябвало да бъдеш предлаган за Държавно отличие. Не заради друго, а заради твоята съпричастност по този начин към бившата Държавна сигурност. Защото какво по-силно съпричастие към нея от тези стихове. И да отказваш непредложена награда сега заради Димитър Иванов е просто продължаването на цинизма, наречен Стефан Цанев…

                                             С ДЪЛБОКО И ОБОСНОВАНО ПРЕЗРЕНИЕ:

                                                               Христо СТОЯНОВ

11 коментара:

Анонимен каза...

Браво, Христо!

Анонимен каза...

По затворено писмо не бех чел!:)))
Стани първо Стефан Цанев,тогава се отваряй в писма!
Гоуем интелектуален напън да приравниш Цанев с Димитров!

п.п
Сори,беше неубедителен!

Georgi Anastasov каза...

Господин Стоянов изтъква своето презрение към Цанев и комунизма. Скучна личност опитваща се да свети с чужда светлина. Не е беда, когато се случи човек да не е красавец. Става забавно, когато грозното се представя "гордо" на показ. Омразата не е белег за духовно извисяване.

Georgi Anastasov каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

Иван Радоев, къде е писал "Човекоядката"през далечната 1976-та? Не е на "два квадратни метра райска площ". :) Аман глупости. :)

Unknown каза...

Освен Стефан Цанев, Николай Хайтов и много други имаха вили, апартаменти.лошо няма.комониско-комовисоко, комунизма затри много интелигенция.твърдо заставам зад Стефан Цанев.веждичката,ако е министър-аз съм на Никола тесла баща му.

Тодор Марчев каза...

Малко претенция,
малко сентенция
и извод- грипа е тежък, не прощава!

Светльо Йовчев каза...

Като си толкоз голям антикомунист, как реагира ти когато разбра ,че най висшия началник на най мракобесния отдел на "ДС" е награден с орден "Златен век"?

Анонимен каза...


"НА ЧЕКИСТИТЕ”

Дзержински -
познат и внезапен,
с остър профил и остро име,
се изправя като меч и заповед -
чекистът е длъжен да има:
хладен ум, защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги.
Думите
стрелят многократно и точно:
горещо сърце - да бди непрестанно
над свободата света,
както левкоцитите денонощно
бранят
червения цвят на кръвта.
Чисти ръце - непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечтата за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…
И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…

СТЕФАН ЦАНЕВ

ХРИСТО СТОЯНОВ каза...

Господин Йовчев,
Аз съм реагирал преди 1989 година. И имам заповед за интерниране и паспорт да напусна страната заради стихове срещу Тодор Живков. Защо трябва сега? Ако всички бяха реагирали преди така, както аз, нямаше да има нужда сега да се митологизира Стефан Цанев...

Емил Коцев каза...

Г-н Стоянов, ценя критичното Ви мислене, но нека не отричаме способността и правото на всеки човек да се развива и израства. А и тенденциозното поднасяне на информацията не кореспондира на Вашия стил, по моему. Писмото щеше да звучи доста по-обективно, ако бяхте споменали и за антикомунистическите произведения на Стефан Цанев, писани преди 10 ноември (напр. Страшният съд).
Г-н Стоянов, всички (с изключение на Вас, разбира се) сме грешни. И осъждането на опитите ни да поправим греховете на младостта не е атестат за висока интелигентност. Психологията се е произнесла отдавна - колкото повече опознаваме себе си, толкова по-малка е склонността ни да съдим останалите.
Г-н Стоянов, всеки автор има нужда от вдъхновение, за да твори. Само психотерапевт може да обясни защо Стефан Цанев е станал Вашето. Аз не мога.