събота, 22 юни 2019 г.

ТЕЛЕВИЗИИТЕ МИ ГО ГОВОРЯТ

Гледах "Панорама"... И видях два вида хора. Мислещият Томислав Дончев и хленчовци като Драгомир Стойнев и Георги Борисов - от другата страна. Но хленчът в България е особена категория. В България хленчът е агресивен. Той е нападателен, въпреки липсата на аргументи. Единственият аргумент на този тип хора е: "Не виждате ли колко съм зле. И съм зле, защото другите са виновни за моето състояние. Аз толкова добре хленча, че другите не ме забелязват"... Съжалявам, че в тази категория - категорията на Драгомир Стойнев, е влязъл и Георги Борисов - един талантлив поет. Спомням си, че тогава, когато пишех стихове, му посветих едно. И не съжалявам. 

ЗЕМЕТРЪС
На Георги Борисов


Кой тези тромави хълмове връща днеска от паша.
С потни хълбоци мощно поклащат те гърбове...
Настръхнали...Грозни и черни... Космати –
прииждат... И тишината навсуе от ярост реве...

Като оживели мамонти извират внезапно от мрака.
/Сякаш пясък подвижен – прибой след прибой.../
Пастирът камшици светлинни – невидим – размахва
и от мрака до мрака се чува техният яростен вой.

-Кой и какъв си... Къде си, пастир допотопен...
Как от очите ни зрящи тези стада си крил досега.
Днес ги връщаш – настървени, жестоки и мощни –
тези диви и тъмни – тези тъй земетръсни стада...

Като разгонена самка те вече обкрачват земята –
от устите им неми се точат кървища, лиги и слуз...
Един по един... Един по един те земята възсядат,
а земята разхвърля и ръси наоколо труп подир труп.

Съжалявам, че това не е същият Георги Борисов. А се е влял в общия кюп, в кюпа на тези, които искат да се наредят на копанката. Без аргументи, без познания - на принципа "Едно си баба знае, едно си баба бае"...Дълбоко съм убеден, че падането на 20 % ДДС няма да промени цената на книгите. Причините са много. Първо, свитият пазар на книги в България. Не може да се разчита на голям тираж и, респективно, големият тираж да обезпечи разходите и печалбата от една книга. Пазарът на книгата не е като пазарът на лекарствата, примерно. Защото не можем да се лишим от лекарство, но можем да се лишим от книга. Може да се лишим от книга, но не можем да се лишим от хляб. В този смисъл може да се каже, че българинът е интелектуален анорексик. Всъщност, от предаването разбрах, че само Томислав е прескачал в областите на "събеседниците". Беше чел всичко, за което се говори - от Шимон Перес до "откривателя на щастието" Ерик Уайнър, който в Народната библиотека дава интервю с... шапка на главата... А е било време, когато аристократът е свалял цилиндър пред дама, пред хляба... Това не е българска прищявка, но да седиш с шапка на главата там, където бродят духовете на Омир, на Шекспир, на Достоевски e цинизъм. И означава презрение. Но ние се възхищаваме от този тип люде. И ги пускаме в телевизорите си. Но, към въпроса. В този брой на "Панорама" видях умното, образовано, мислещото малцинство на България (Томислав Дончев), и всички тези, които обръщат гръб на това малцинство. Но пък с какъв хленч само го правят, нали...

Няма коментари: