ДАРЕНИЕ

ДАРЕНИЕ

Не зная до колко е лична историята, която ще разкажа. Но лична или не, случилото се е тъжно. То показва нивото на тези, които управляват. По-скоро некадърността на управляващите ни. Имам чувството, че за да управляваш в България трябва да имаш задължително диплома от помощно училище.
Въпреки че доколкото познавам дебили – в истинския смисъл на думата – те са безкрайни добродушковци и от тях не може да се очаква нищо лошо. При това като че ли осъзнават глупостта си и съвсем морално не се стремят към власт. Задоволяват се с това, което може да им изкара малкото мозък даден им от Господ на разположение.
Като погледнем управляващите обаче става ясно, че ГМО е работило там, защото освен липсата на мозък нищо друго не ги сближава с олигофрените или дебилите както искате ги наречете.
И така…
Преди две години реших да завещая колекцията си на родния ми град Габрово. Не съм човек, който може да каже, че има пари, но имам една солидна колекция от картини и пластики. С тогавашния кмет Николай Сираков се разбрахме завещанието да бъде показано на габровци и през май месец да ми дадат транспорт и да закараме картините и пластиките. И понеже цялата ми сбирка не може да се побере в залата на галерията аз щях да подбера нещата.
За мене тази колекция не е оценката й на седем цифрена сума, а емоционално и интелектуално изживяване. Няма да скрия, че голяма част от картините са ми подаръци от художниците и всяка има своя емоционална история.
Виждам съм насълзените очи на художници, които се разделят с картината си. И са ми казвали: „Христо, идват при нас и купуват картини. И бодигардовете на купувачите ги изнасят от ателието и не знаем купувачът дали въобще се интересува от картината после. И на никого не са му светели очите така, както твоите, когато гледат картина. Пък и знаем, че попадаме в една наистина добра колекция”.
Те не са ми виждали как ми светят очите, като влизам в Габрово.
Аз наистина обичам родния си град.
Господи, как го обичам този град…
Завещавайки колекцията си аз дарявах на града целия си живот, цялата си любов към художниците. Бил съм по хиляда километра, само и само да уважа изложба на приятел. Понякога съм си казвал: „Добре, горивото, което похарчи стига за купуване на една картина.” Само че никой няма да ми даде тогава светналите очи на художника, който знае, че си бил този път само заради него. Някога сигурно ще напиша книга за всяка картина поотделно – как ми е подарена, как съм я купил, какво точно е станало, че тази картина е вкъщи…
Всичко това аз давах на Габрово и въобще не се замислих какво правя.
Завещавах колекцията си със страстта, с която съм събирал тези картини.
Оказа се обаче, че през май 2011 год. не можело да се състои изложбата в Габрово и с Николай Сираков се разбрахме това да стане по време на дните на Габрово. Септември.
Още по-добре. Така празникът на габровци щеше да е по-голям. Тази изложба щеше да им покаже, че не са сами, че някой мисли за тях и че не е важно дали Габрово го има на картата за времето в новинарските емисии, а в сърцата на габровци излезли по някакъв начин от града.
Гордеех се, че беден писател като мен прави първото голямо дарение след даренията на Пенчо Семов. Не се съизмервам с българския Рокфелер, но е блазнещо да знаеш, че ти си първият след Пенчо Семов дарил нещо непреходно на града си…
Кметът спусна заповед – по телефона.
И след известно време ми се обади изпълняващата длъжността зам. кмет за уточнения.
И по телефона чух нещо изумяващо. Че щели да пратят човек „да селектира картините”. Не искам да казвам какви имена има в колекцията ми. Зная само, че тези имена ги няма в габровската художествена галерия. Пък и не знаех, че когато нещо се дарява то трябва да бъде селектирано.
Народът беше казал, че „на харизан кон зъби не се гледат”… Освен картините може би трябваше да се селектира страстта, с която съм пипал всяка картина, страстта, с която загърбвам жена си и започвам да ги гледам окачените по стените мои емоции, страсти, приятелства. От там не ме гледаха цветове, перспективи, разглобяване на форми – от стените ме гледаха очите на авторите на тези картини, които плачеха, разделяйки се с тях или им светеха като на мен очите от радост, че аз ги харесвам и оценявам…
Това нещо някакво Нещо, което управлява в този момент в Габрово искаше да селектира.
Явно бе осигурила вече командировъчно на някого до Варна – лято е, някой ще изкара една държавна командировка на гърба на моята страст…
Винаги съм казвал, че съм си избрал страст, която е инвестиция на милионера…
И всичко спря до тук…
Сега това Нещо управлява пак културата на Габрово. И ми каза, че винаги се била държала добре с мен, какво съм искал…
Ами искам да се държат не добре с мен, а с Габрово.
С Габрово искам да се държат добре…
Ами това е…

Христо СТОЯНОВ