събота, 24 декември 2011 г.

МЛАДИТЕ



МЛАДИТЕ

Преваля 20 часа. Как инстинктивно ми се дописа следобяд или най-малкото привечер, но 20 часа си е двайсет часа и не може да бъде сутрин. Даже след полунощ не може да бъде. Но българският език търпи освен идиоми, ами и идиоти търпи. Даже голяма част от тях са се разписали тъй, както се и разпасват. И пишат неща от рода на „шофьор на мотор”, „Потънал до шия във водата той се плацика”. След като можеш да се плацикаш само на брега на морето, язовира, лехена... Най-паче последният воден басейн лехена се асоциира с плацикане...
Но не само младите писатели правят такива грешки. Такова незнание на езика. Някои от нашите ханове в исторически романи ядат царевични питки хиляда години преди Колумб и още трийсетина след неговото появяване, за да открие Америка, която при откриването си била Индия и заради това тия, от които отмъкваме царевицата, от която се прави царевична питка, са ги нарекли индиянци.
След индиянците се появили каубоите, на които като деца в Габрово им викахме „комбойци”.
И като казах Габрово...
Същият ден трябваше да бъда в Габрово на коктейл, но отказах. Друг път ще обяснявам защо отказах коктейла, но си позволих да го направя припомняйки на кмета на Габрово всеизвестният случай с Фокнър.
Когато получава Нобеловата награда Президентът на САЩ го кани на обяд. Това е традиция в тази част на света, където ядат царевични питки още преди Аспарух защото не им се е налагало да откриват Америка, за да й вземат царевицата, доматите, тютюна, картофите – все култура, които се сеят в Родопите предимно и държавата не ги дотира.
Та като получил поканата Фокнър рекъл, че няма да бие две хиляди мили за някакъв си обяд. Някой в България да е отказал обяд или коктейл на Държавния ни глава?... Всички, дето се блъскат опозиция и дисиденти са първи там. Всички, които пишат за „шофьори на мотори” и „бабите им са неграмотни от деца” се „плацикат до шия затънали в коктейлни щървълъци”.
И на коктейлите обсъждат колко са безотговорни младите и как нищо не ставало от тях, защото даже не четяли.
Пък на младите не им се чете за „нашият вол не беше скопен”, защото знаят, че не скопен вол се нарича бик. Не изпитват естетическа наслада от това, че само в България „мъже, жени и добитък нагазиха до кръста във водата”, защото знаят точно къде се намира кръстът на добитъка и че кравите също така не газят на два крака във водата. Защото това си е почти плацикане, ама до кръста...
И вместо да отида на коктейл предпочетох да се прибера във Варна, която може да не ми е родно място, но за това пък е родно място на жена ми. Половинчата малко история, която доказва по документи, че жена ми пък е изпуснала много щом не е родена на Дядо Дянко в Габрово. Но излезе умна и поправи родителската грешка като се свърза с мен...
И така, аз бързах към Дядодянковската снаха за Варна и часът беше къде двайсет след...
Идиомът се оправя по следния начин. За да не кажа, че часът е двайсет след обяд казвам, че часът е малко след двайсет...
Начини се намират...
И така, някъде след Омуртаг почнаха да ми присветват колите – дълги-къси, дълги къси. Щото не може къси-къси, нали...
Демек, варди се, едни чичковци размахват едни червени слънчогледи. Направо да ти се прииска да изревеш „Да ти увехне слънчогледът дано”, който също е американска култура...
Като се замислиш, ние от Русия не сме внесли толкова култура, освен „Идиот” на Достоевски, колкото от Америка... Туй трябва да му се каже на американския посланник, който честичко ни бъзика, че сме били 45 години под Руско...
Даже не целият „Идиот”, а само идиотите вкарахме в България...
Само заради това изречение ще се наложи да напиша още нещо...
Та тъкмо си виках да им увехнат слънчогледите когато видях, че се е разсипал сняг по иначе чистия път. До тук си личеше, че не зимата е изненадала снегопочиствачите, а че те са я изненадали и са разчистили...
Личеше си, че дълбока оран е имало и видях, че заоралия се е далеч в една канавка. Някой седеше зад волана. Даже не седеше, а се бе вцепенил зад него.
Около двеста метра беше орало пежото, което приличаше на рено в снега, защото звуково рено се връзва с оране...
Дадох аварийни – на кого съм ги дал не зная, но ги пуснах, отбих много внимателно, вдигнах ръчната, изключих двигателя, отворих вратата, излязох от колата, инстинктивно натиснах копчето да дистанционното, със свито сърце се запътих към почти разнебитената кола с надеждата, че няма да давам първа и неотложна медицинска помощ защото ме е страх от чужда кръв и ще се гътна преди умиращия...
Все пак, за да не се изненадам съвсем и да припадна преждевременно отдалече попитах шаващите около колата има ли пострадали, което трябваше да се разбира като само вие двамата ли сте живи.
Голямо въртене, сукане, преобръщане на таван и под е имала тая кола тези двеста метра и жив човек си бе направо чудо. Даже двама живи. Този зад волана и той се размърда...
Отговориха ми, че са добре и тримата. И тримата ли, попитах, и тримата, отговориха.
Бяха млади момчета – защо „бяха”, след като все още са си?
Млади момчета, в студентска възраст.
Зад моята кола спря и друга, даде аварийни, четирима излязоха от нея в минусувите температури по таниски и въобще не им бе студено. После спря някакъв камион и младо момче излезе от него да помага.
ВСИЧКИ ТЕ БЯХА МЛАДИ ХОРА, ОПЛЮВАНИ ПО КОКТЕЙЛИТЕ ОТ НАС ДЪРТАЦИТЕ.
И нито един поне на моите години не спря.
Дали пък не са свикали някъде коктейлен сбор и цялото ми поколение да се е стекло там...
Нищо друго не можеше да се направи освен да кача момчетата от катастрофилата кола и да ги закарам до Варна.
Нищо друго...
А, имаше едно нещо, което правих умствено и на ум по пътя...
Припомнях си всички попържни и клетви на дядовците и бабите ми – по двама от пол. А те, кълна се, червеите да ме ядат, змии и гущери да бълвам, кецам ви пичку майчину под куки, над куки и двеста метра поганец около куки, знаеха красотата на клетвите и попържните.
Та си припомних всички тези неща по адрес на моето поколение, което профучаваше покрай нас, покрай катастрофилата кола в тъмнината преди Бъдни вечер, когато всички желания се сбъдват...
А моите желания бяха в ругатни, псувни и клетви по адрес на отминаващите изкуфелници и дъртаци, които сигурно в колите си викаха, мамка им и на младите, карат като бесни, виж как са се обърнали край пътя, ама така им се пада като не им увират главите. Без да си зададат въпроса, че някъде някой набор е на коктейл и не е почистил пътя...
И понеже всичко на Бъдни вечер се сбъдвало, ще си пожелая дълъг живот на младите.
И дано нито една клетва не застигне тези, към които ги отправих... Защото преди тялото да излезе в пенсия явно в пенсия излиза душата...
Ами това е...

                                                                              Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: