ИНЕРЦИЯТА
„ДОНОСНИК”
Бойко не е станал „Буда”, което значи, че ние сме будали.
Безкрайно героично звучи това, че той не се е подписал и не е станал доносник.
Преведено на нормален език това значи, че той не се е съгласил да доносничи
срещу своите. Но защо никой не наблегна, че той е трябвало да донася за
криминалния контингент.
В родината на Винету това се нарича ченге под прикритие и
това са едни от най уважаваните служители на реда там. Но тука не сме родината
на Винету, нито родината на винтовките. Тука само се стреляме като индианци с
винтовки втора употреба – заводът в Сопот вече не произвежда нови, а пък с
мелнички за черен пипер да ръсиш противника си е все едно с газов пистолет да
стреляш по Ахмед Доган…
От една страна героическата поза, че не си се подал, от
друга страна инерцията в България да скачаме срещу всички тези, за които има
някакви картончета. От трета страна оголване на цялата ни агентурна мрежа,
която потъна в дебрите не само на подземния свят, но и на сивата икономика и
белите прахчета. И приемаме с вой всяко картонче от една страна. От друга
веднага решаваме, че ако човекът е издържал и не се е подписал, значи вече е
герой. Но героизъм ли е отказът да сътрудничиш на полицията срещу подземния
свят, който няма нищо общо с политическите увлечения на комшията?
Първо, за да ти предложат да сътрудничиш трябва да си оперативно
интересен. Оперативно интересен е човек, който се движи в среда, за която има криминална
информация вече. Разбрахме се, че не става дума за политическите пристрастия на
комшията и шуранайката по линия на балдъзата, която е първа братовчедка на
баджанака… Тука в шуробаджанащината можеш да се объркаш толкова, колкото член
на БКП се обърква, ставайки християндемократ от третата земеделска дружинка на
либералния интернационал… Иде реч само и въобще за криминален контингент. И
този, който отказва да сътрудничи на полицията в случая може да се приеме само,
че е останал изключително верен на този контингент. И не иде реч за героизъм, а
за сливане със структурите на властта.
Аз не зная кой ни управлява в момента, но със сигурност не
е човек, на когото бих поверил сигурността си. Защото този човек няма интерес
от моята сигурност… Той има интерес от сигурността на тези, които не е искал да
предаде.
Преди няколко дена писах, че покушението срещу Златко Баретата
ми намирисва на опит някой да си разчисти полагащото му се пространство на
улицата. Заради което бяха построени толкова магистрали.
Но не е въпросът в това…
Странен е начинът, по който си заминаха хора, започнали
почти като Буда, който иска да стане Шива. Или поне само ръцете да са му
толкова като на Шива…
Братя Галеви изчезнаха с всичките си авоари. Мисля си дори
дали не пренесоха и някой и друг от имотите си там, където ги командироваха.
Единият от братята Маргини… Странно, но това са хората, които кандидат агент
Буда е познавал толкова добре и е отказал да носи срещу тях. Иначе как ще си
обясним неговия отказ.
Всъщност, като се замисли човек, отказът за сътрудничество
с полицията не е ли твърде обвързващ за тези младежи тогава?
Ако знаем, че някой знае нещо за нас, но е отказал друг
чрез него да научи това ние няма ли да сме му задължени поне до първия атентат…
Което понякога значи до края на дните си?
От друга страна отказалият да сътрудничи в бурните за
България последни години от двадесетия век сега може да излезе герой… Но, както
казах в началото, не иде реч за политически доноси, не иде реч за доноси
въобще. Иде реч за сътрудничество.
Дали пък тогава не изпуснахме нещата и България е в това
положение точно заради отказа на някои да преборят престъпността. Вярно, под
прикритие няма камери. Няма микрофони. Има бръмбари, не журналистически
микрофони.
Не те пазят от НСО, пазят те дотолкова, доколкото трябва да
придвижиш една информация от точка „А” до точка „Б”… Точка „А” и точка „Б” не
са вход „А” и вход „Б” на стадион „Васил Левски”…
И ми е безкрайно странна тази героическа поза в момента.
Ако някой си беше свършил работата, ако, въпреки липсата на
камери и журналистически микрофони се бе нагърбил да си свърши работата –
разбирам. С риск дори да бъде обвинен, че е бил доносник… Но тука иде реч за
друго. И това друго нещо ми се иска някой да го коментира. Да ми каже някой
какво е това чудо – вода газиш, жаден ходиш.
Защо някой е оперативно интересен, т.е., има доволно
интересно от криминална гледна точка обкръжение, пък нищо не прави, за да няма
не само такова обкръжение, ами такива криминални кръгове в България…
И разбирам защо неговите бивши колеги хващат бандитите, пък
съдебната система ги пуска. Ами много е просто, другарю Буда. Много е просто.
Няма такива, които да събират доказателствен материал. А можеше
да има, нали…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар