събота, 29 юни 2013 г.

ВРЕМЕТО, КОГАТО НИЩО НЕ СЕ СЛУЧИ или ПАРАПСИХОЛОГИЯТА НА ТЪЛПАТА


„Най-характерното за изборните тълпи е слабата склонност към съждение, отсъствието на критичен дух, раздразнимостта, лековерието и простотата” пише за изборните тълпи Густав Льобон…, Но защо преди няколко века един французин е описал всичко, случващо се в двадесет и първи век пред българския Парламент. Пак според Льобон начинът тази тълпа да бъде съблазнена е обаянието на съблазнителя, което можело да бъде изместено само от авторитета на богатството…
Ние показахме, че обаянието на Бойко Борисов може да бъде изместено от някой от тълпата само за кратко, защото тълпата не вярва на произлезлият от нея… Освен в случаите, когато трябва да злепоставим противниковия кандидат, „опитвайки се да го смачкаме чрез твърдението, повторението и заразителността, като го изкараме негодяй и че за никого не са тайна многото му престъпления”…
Странно е, че никой в публичното пространство не цитира Льобон до сега – което показва нивото на медийните ни асове… Или е прекалено прост за тях, или е прекалено сложен.
Всъщност Льобон с цялата си книга „ПСИХОЛОГИЯ НА ТЪЛПИТЕ” като че ли иска да докаже, че „СКАЛПЕЛЪТ НА ОКАМ” е единствено верният подход към нещата и че всичко просто, което се набива на очи, е твърде далеч от обременените ни мозъци…
Скоро Тодор Топалски – мой приятел от Враца – ме попита какво ще се случи, когато тълпата пред Парламента успее да свали правителството. Не случайно използвам терминът „ТЪЛПА”, тъй като иде реч за неуправляема маса от хора, които още не са припознали своя лидер... А лидерът, както вече разбрахме, трябва да бъде или обаятелен, или много богат… Разликата между ситуациите при Льобон и тези в България е в това, че ние често припознаваме обаятелни личности. Но нито един път не произведохме от богатия човек лидер. Защото стремежът към богатство го приемахме като богатство и му се доверявахме изцяло… И когато стремящият се към богатство започва да се реализира и като богат благодарение на нашата наивност ние изправяме да му се противопостави някой от тълпата, който не е нито обаятелен, нито богат… Просто той е малко по-креслив и без никакви доводи – аргументирани имам предвид - започва да доказва, че този преди него е негодяй и престъпник…
Всъщност през последните пет години Бойко Борисов се опитваше да докаже, че управлявалите преди него са негодяи и престъпници. Всъщност той казваше това, което тълпата искаше да чуе… Той бе изразител на нейните подозрения и мисли – желанието на детето да прехвърли вината за счупената чаша на паранормално явление… 
Така българската тълпа постепенно се превръща в паранормална тълпа… 
Спомняте ли си как ни насъскаха срещу Симеон Сакскобурготски? Противопоставиха ни нашите характерни национални черти МЪРЗЕЛ и НЕМУКАЯТЛЪК (НЕПРЕДПРИЕМЧИВОСТ) срещу едни ОСЕМСТОТИН ДНИ. Защото при пристигането му – имаше две неща, които нито един политик след него не притежаваше, а именно ОБАЯТЕЛНОСТ и БОГАТСТВО – той каза, че за „осемстотин дни ще направи така, щото пословичното българско трудолюбие и предприемчивост” да дадат резултати. Той имаше една грешка – бе чел Льобон, но го приложи в друга тълпа… Която, за съжаление, не се е променила… Не съм адвокат на Царя, но си позволявам да познавам народа си. В този смисъл аз винаги съм твърдял – много преди Царя – че ние като нация имаме нещо, сбъркано и то е липсата на аристокрация, на естествен духовен водач на нацията. Преди още да съм чел Гюстав Льобон аз писах, че липсата на аристокрация, която да създава представи ни лишава от волята да ги постигнем. Защото не иде реч за непостижими неща, а за липса на представи. Защото тълпата няма визия – визия има интелигентът, който, пак според Льобон, не бива допускан до нея. Както, пак според него, фактът, че има известни личности сред множеството не я прави различна тълпа… Само българската тълпа е по-различна, защото тя е в очакване на чудото. (Дали пък това не се дължи на факта, че дори в Ортодокса липсват чудесата, които са движещ механизъм в Католицизма. И ако при Католицизма чудесата са съпътстващи земния живот и са благодарение на вярата в Бога, то при нас чудесата са все още в пожелателна форма и на изчакване…Ние не можем да видим и, респективно, да се насладим на чудото, защото си го обясняваме със силата на добрия юнак. Нашите юнаци са силни физически, но не и умни… Ние приемаме за израз на „умност” всяка хитринка и победата над злото е резултат от хитрини и чалъми, а не от мозъчна дейност…)
Случайността я приемаме като даденост и понеже сме свикнали като нация да бъдем освобождавани, а не освободители (в нашата история няма сведения за освободителни войни, които да сме водили за изпаднали в беда братски народи, пък дори с цел да ги поставим в зависимост така, както Русия направи, както сега САЩ прави), та понеже сме свикнали да бъдем освобождавани приемаме появата на всеки, който се кълне пред очите на тълпата, за месия, за случващ чудото…
В този смисъл тълпата пред българския Парламент не е там, за да направи нещо. Тълпата е там, за да посрещне случването на нещо. Тя не е излязла да излъчи победител, а е излязла да чака да бъде превзета.
Българската тълпа не е излязла като завоевател, а като маса, готова да бъде завоювана…

Ами това е… И дано да не съм прав…

                                                              Христо СТОЯНОВ






Няма коментари: