четвъртък, 13 август 2015 г.

ФАСЪТ


Винаги съм си мислил, че човек пуши цигари само заради удоволствието да хвърли накрая фаса. Особено на незагасена цигара. Фасът преминава от характерното му място между показалеца и средния пръст, като огънчето още дими, въпреки че почти е стигнало до филтъра на цигарата, та преминава от това място без помощта на другата ръка, а така, с търкаляне преминава от това място към катапулта. Катапултът е образуване на шестица – или девятка, взависимост от гледната точка – от палеца и безимения пръст на ръката. Огънчето остава откъм страната на дланта, за да може да я обърнеш нагоре – когато не искаш да го изстреляш директно към земята – та дланта е обърната нагоре, безимения пръст се напряга, защото трябва да извърши катапултирането на фаса, приплъзва се трудно, дава начална скорост и фасът излита нагоре. Прави траектория елипсовидна, после леко тупва на асфалта, отделя се от огънчето си – не винаги се получава раздялата с огънчето – и започва да се търкаля като малка бъчва към затревените площи на пътя. Или към канавката на пътя. Понякога остава там, покрива се с прахоляка, ако времето е слънчево и горещо като сега. Влажните нощи циментират прахоляка по фаса, ако не е минал дъждът преди това и е отнесъл филтъра към шахтата. Това става, когато фасът не е лизнал с огънчето си някоя суха трева, някое листо край пътя и не е предал топлината на своето огънче. Тогава стават големи поразии. Пушачът дори не знае, че той е подпалил гората, крайпътните храсти, къщите от другия край на храстите, гората досами селото, селото, което започва от гората… Никой не мисли за това. Дори хвърлянето на фаса става машинално и удоволствието да го хвърлиш, да го катапултираш от онова място между палеца и безимения пръст се е превърнало в навик. Навикът да изглеждаме мъже на селския мегдан. Понякога дори забравяме, че се опитваме чрез навиците си да изглеждаме мъже пред дъщерите си. Като този, който е от дясната страна на шофиращата до него дъщеря. Може и да не му е дъщеря, но не може да не му е, защото реагират по един и същи начин. Тя е той и той е тя… На кръстовището той сменя мястото на фаса, фиксира го върху палеца и с безимения пръст го катапултира не по моята кола, въпреки че фасът излиза по моя посока, прави своята дъга и пада точно в средата на кръстовището. Хвърлилият го вече е забравил дори, че е пушил и току що си е хвърлил фаса, дъщеря му завива, качва колата на тротоара, паркира. Аз вече съм паркирал и ги чакам изумен да излязат от колата. Излизат и им казвам, че нещо е паднало от колата им. Те се сепват, но мъжът, който все повече започва да показва, че дъщеря му прилича на него, махва адекватно на ситуацията с ръка и казва, че нищо не е паднало от колата, тъй като той си е хвърлил само фаса. Казвам, че именно за това нещо става въпрос и е нормално да се върне и да си го вземе. Къде да го сложел казва, казвам, че не може да няма в колата му пепелник, а той отвръща, че не искал да му смърди колата. Дъщеря му все пак носи гени и от майка си и пита къде е фасът, тя щяла да го вземе. Навеждам се, взимам фаса, подавам и го, взима го и посяга да го хвърли в тревата. Нямало кошче. Не може да има на всяка крачка кошче, разбира се. Въпреки че в тия географски ширини и с това население по две кошчета на крачка да има, пак щяхме около тях да си изхвърляме боклука. Този път тя се навежда. Дъщерята. Не казвам момичето, защото тя е над четиридесетте… Вдига фаса и го държи с погнуса. Сигурно Сартър такова нещо е видял, преди да напише „Погнусата”. Бащата започва да я хока – да хвърлела фаса, баш аз ли трябвало да давам акъл, кой съм аз, че да ги уча къде да си хвърлят фасовете. Тя е разколебана и е готова окончателно да хвърли фаса, но нещо я спира все още. Нещо, по силно от гените. Може би я спира това, че някой е направил забележка, а тука правят забележки само тези, които са упълномощени от държавата да правят това. Не е нещо друго, а незнанието кой точно е този, който си е позволил да направи забележка. Щом го прави, той има власт. Случаен гражданин не може да направи такова нещо. Но го прави с неохота и започва да кима в съгласие с баща си, че какво чак толкова е станало, като е хвърлил баща и фасът. Той слиза от тротоара, рита асфалта и казва, че не е само той и да съм видел колко фасове имало по пътя. И още нещо казва. Казва, че заради това ни е такава държавата, защото за един фас скандал съм готов да вдигна… Да. Каза го. Каза:
-Тя заради такива като вас ни е на това дередже държавата…  

Ами това е…    

Няма коментари: