ФАСЪТ

Винаги съм си мислил, че човек пуши цигари само заради удоволствието да хвърли накрая фаса. Особено на незагасена цигара. Фасът преминава от характерното му място между показалеца и средния пръст, като огънчето още дими, въпреки че почти е стигнало до филтъра на цигарата, та преминава от това място без помощта на другата ръка, а така, с търкаляне преминава от това място към катапулта. Катапултът е образуване на шестица – или девятка, взависимост от гледната точка – от палеца и безимения пръст на ръката. Огънчето остава откъм страната на дланта, за да може да я обърнеш нагоре – когато не искаш да го изстреляш директно към земята – та дланта е обърната нагоре, безимения пръст се напряга, защото трябва да извърши катапултирането на фаса, приплъзва се трудно, дава начална скорост и фасът излита нагоре. Прави траектория елипсовидна, после леко тупва на асфалта, отделя се от огънчето си – не винаги се получава раздялата с огънчето – и започва да се търкаля като малка бъчва към затревените площи на пътя. Или към канавката на пътя. Понякога остава там, покрива се с прахоляка, ако времето е слънчево и горещо като сега. Влажните нощи циментират прахоляка по фаса, ако не е минал дъждът преди това и е отнесъл филтъра към шахтата. Това става, когато фасът не е лизнал с огънчето си някоя суха трева, някое листо край пътя и не е предал топлината на своето огънче. Тогава стават големи поразии. Пушачът дори не знае, че той е подпалил гората, крайпътните храсти, къщите от другия край на храстите, гората досами селото, селото, което започва от гората… Никой не мисли за това. Дори хвърлянето на фаса става машинално и удоволствието да го хвърлиш, да го катапултираш от онова място между палеца и безимения пръст се е превърнало в навик. Навикът да изглеждаме мъже на селския мегдан. Понякога дори забравяме, че се опитваме чрез навиците си да изглеждаме мъже пред дъщерите си. Като този, който е от дясната страна на шофиращата до него дъщеря. Може и да не му е дъщеря, но не може да не му е, защото реагират по един и същи начин. Тя е той и той е тя… На кръстовището той сменя мястото на фаса, фиксира го върху палеца и с безимения пръст го катапултира не по моята кола, въпреки че фасът излиза по моя посока, прави своята дъга и пада точно в средата на кръстовището. Хвърлилият го вече е забравил дори, че е пушил и току що си е хвърлил фаса, дъщеря му завива, качва колата на тротоара, паркира. Аз вече съм паркирал и ги чакам изумен да излязат от колата. Излизат и им казвам, че нещо е паднало от колата им. Те се сепват, но мъжът, който все повече започва да показва, че дъщеря му прилича на него, махва адекватно на ситуацията с ръка и казва, че нищо не е паднало от колата, тъй като той си е хвърлил само фаса. Казвам, че именно за това нещо става въпрос и е нормално да се върне и да си го вземе. Къде да го сложел казва, казвам, че не може да няма в колата му пепелник, а той отвръща, че не искал да му смърди колата. Дъщеря му все пак носи гени и от майка си и пита къде е фасът, тя щяла да го вземе. Навеждам се, взимам фаса, подавам и го, взима го и посяга да го хвърли в тревата. Нямало кошче. Не може да има на всяка крачка кошче, разбира се. Въпреки че в тия географски ширини и с това население по две кошчета на крачка да има, пак щяхме около тях да си изхвърляме боклука. Този път тя се навежда. Дъщерята. Не казвам момичето, защото тя е над четиридесетте… Вдига фаса и го държи с погнуса. Сигурно Сартър такова нещо е видял, преди да напише „Погнусата”. Бащата започва да я хока – да хвърлела фаса, баш аз ли трябвало да давам акъл, кой съм аз, че да ги уча къде да си хвърлят фасовете. Тя е разколебана и е готова окончателно да хвърли фаса, но нещо я спира все още. Нещо, по силно от гените. Може би я спира това, че някой е направил забележка, а тука правят забележки само тези, които са упълномощени от държавата да правят това. Не е нещо друго, а незнанието кой точно е този, който си е позволил да направи забележка. Щом го прави, той има власт. Случаен гражданин не може да направи такова нещо. Но го прави с неохота и започва да кима в съгласие с баща си, че какво чак толкова е станало, като е хвърлил баща и фасът. Той слиза от тротоара, рита асфалта и казва, че не е само той и да съм видел колко фасове имало по пътя. И още нещо казва. Казва, че заради това ни е такава държавата, защото за един фас скандал съм готов да вдигна… Да. Каза го. Каза:

-Тя заради такива като вас ни е на това дередже държавата…  

Ами това е…