Някои може да се учудят, че точно днес, Денят на Славянската писменост точно аз, българският писател, не поствам честитки. Но винаги съм смятал, че празниците са нещо твърде интимно - особено този. Както и влизането в черква е интимен акт и лишен от показност. Поне за мен. Въпреки че по-често ходим в черквата с методичността на ходене при джипито - като че ли малцина влизат вътре с вяра в Бог. Болшинството влизат в черквата да молят за здраве, дълъг живот, късмет и нищо не правят, за да постигнат тези неща. Ако вярваха, щяха да постигнат тези неща и без намесата на небесното джипи. Така е и с 24 май - ако вярваме в буквите, ако смятаме, че с тези букви не се лъже - въпреки министрите и депутатите, които ни опровергават в противното - та ако вярваме в буквите и изписаните думи и изречения с тях, значи празнуваме. Честити се събитие - нещо, което се случва рядко... За мене буквите се случват ежедневно, ежечасно и не са събитие. Те са откровение. А щом са откровение те са за тези, които могат да разчетат откровението.
На тези, които са прочели моите откровения - благодаря. Не честитя, благодаря на тези хора...
Няма коментари:
Публикуване на коментар