петък, 1 декември 2017 г.

ЦЕЛУВАМ ВИ РЪЦЕТЕ, УЧИТЕЛИ МОИ


Винаги съм целувал ръце на дами. На учителите си - също. На възрастен човек, независимо от пола са ме учили да целувам ръка. На кръстник и кръстница, на свещеник. И в това няма нищо унизително. Унизително бе тогава, когато заведох сина си на детска градина и когато той се наведе да целуне ръка на учителката, тя се дръпна с думите: - Как така ще ми целуваш ръката. Ами ако не съм си мила ръцете... Тогава й казах, че каква учителка е, щом не си мие ръцете. На това нещо са ме учили родителите ми. Бабите и дядовците ми. Те също ме учеха да целувам ръце и не съжалявам за това. Не смятам за унизително да целуна ръката на този, който ми дава хляба, на учителя, който ме е научил на нещо. На родителите си, на възрастни хора. Смятам, че това ме прави още човек. Както и това да си сваля шапката в училище, в хлебарница, в черква, в ресторант, в сграда въобще... Свалянето на шапка е знак на почит и уважение. А сега... Една учителка накарала децата да целунат ръката на друга учителка... Какво по-прекрасно нещо от това. Да целунеш ръка на човека, който те учи на четмо и писмо...Какво по-прекрасно от това...

Няма коментари: