събота, 30 декември 2017 г.

ПОКОЛЕНЧЕСКИ РАЗМИСЛИ...

Участието на Светлозар Желев, Марин Бодаков и Силвия Чолева в "Библиотеката" днес ми припомниха стиха на Иван Динков:
"И все така известен с неизвестност"...
Хора, като Желев, които нямат един написан ред в живота си - освен в часовете по свободни съчинения в основното училище - се опитват да учат писателите как да пишат. Марин Бодаков, който приличаше на току-що пуснат за малко от помощно училище, и Силвия Чолева, даваха напътствия на пишещите в България. И налагаха критерии, обиждайки четящата публика в България. Защото, след техните напътствия всеки, който обича и чете стойностна литература, но с по-несигурни естетически пристрастия, би се отказал да чете. Разбира се, препоръчвани автори бяха от кръжеца на въпросните коментатори. Младен Влашки, Недялко Славов, Александър Секулов... Единственият аргумент на тримата по отношение на споменатите автори бе, че те са големи писатели, че са написали хубава книга, че са най-добрите... Но това може да го кажат и за всеки непрочетен автор, стига да са чули името му. Това не е литературен поглед върху художествено литературно произведение... Водих кръжок в Смолян и учех децата - някои сериозни автори вече - че вкусът няма нищо общо с литературата. Вкусът е за потребителя. Един професионален писател има естетически критерий. Не е професионално да се каже, че един автор не ти харесва - това е вкусовщина. Аз не харесвам поетиката на Валери Петров, но това не значи, че Валери Петров не е огромен поет. Защото, когато чета поезията на Валери Петров, аз не я чета просто за да я прочета. При моето четене се налагат професионални критерии - постройка, ритъм, език, метафоричност, внушения... Докато при споменатите по-горе няма такъв поглед - те са категорични, без да обосноват своята категоричност. Защото самите те не са автори.
Ако критерият на тримата опира до споменатите от тях автори, всяко издателство би фалирало. Колкото по-нечетивен е един писател, толкова по-хвален е от кръжеца на "Библиотеката". Няма да изброявам какви по-добри и качествени автори се появиха през миналата година, но за това трябва да имаш набито око не за свинските изпражнения, а за бисерите, хвърлени в тях... Разбира се, че приоритетни бяха автори, които не бих приел и в литературен кръжок. С една дума - графоманията бе поощрявана, защото така се създава усещането за движение. Графомани, които не правят разлика между дактил, амфибрахий, ямб или анапест са на пиедесталите. Поради пълната безкритичност към тях те утре ще бъдат верните кученца на тримата. Всъщност, това ми напомни време оно, когато априлското поколение си отглеждаше раболепни кученца и създаде онова прословуто Следаприлско поколение. Всъщност, сега се създава едно Следноемврийско поколение. Но си нямат един Джагаров да извика: "Здравей поколение, младо и талантливо"... Защото и в ноемврийското поколение не се появи автор на неговото ниво. Функцията на Джагаров сега е иззета от Едвин Сугарев... Но всеки би се сетил, колчем се спомене Джагаров: "Земя, като една човешка длан"... За кой стих от Сугарев ще се сетим... Или пак ще опрем до стиха на Иван Динков: "Все така известен с неизвестност"...

Няма коментари: