Обядваме. И давам напътствия на жена ми какво да ме прави след смъртта. Не искам, казвам й, да ми се въртят глисти, змии, гущери, мишки и, особено, плъхове из краката. Гнус ме е. Няма да ми е никак приятно. Искам да ме изгорят, казвам. Вярно, че доскоро крематориумът ги изкарваше алангле, ама, докато стана годен за вкарване в него, ще са го оправили...И да разпръснете прахта ми над родния ми квартал Дядо Дянко в Габрово. Добре, че не била гнуслива. Каква тема съм захванал на обяд в неделя само...
- От какво да се гнусиш - отвръщам... - Реално погледнато ние всяка вечер си лягаме с по един бъдещ труп.
Нито тя прави изключение, нито аз... Нито вие, разбира се. И това е успокоително...
Приятна неделя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар