ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Винаги ме е озадачавал изразът "От цялото си сърце съм благодарен"... Това, за "цялото" го разбирам. Защото можеше да се каже "Благодарен съм ти от лявото си предсърдие". Или от дясното, примерно. Нормално е. Човек не може всички да поеме в едно сърце - те и заради това са предсърдията в него. Нещо като чакалня. Ще почакаш малко в лявото предсърдие и, ако се задържиш там, ще преминеш нататък. Или в дясното... Нещо като предверията на Ада. Там обаче ти трябва да си котка поне, защото кръговете му нали са девет - котешките животи са седем. Значи за пълна картина ти трябват седем живота и две коми... Иначе Адът не е пълен... Но, за благодарността... Има хора, на които въобще не им пука за сърцето и никакво доверие му нямат. И не биха благодарили от него, защото имат по-важни органи. Един приятел англичанин казваше за нас, българите, че се чуди как така я караме - пушим, докато белите ни дробове почернеят, и пием, докато черните ни дробове побелеят. Един спортист би трябвало да благодари от името на най-силно развития си орган - белия си дроб. А един алкохолик... Че той сърце не слуша - с удоволствие би го заменил за още поне един резервен черен дроб. И неговата благодарност, неговата най-искрена благодарност, неговата най-искрена любов би представлявала така: "Обичам те (благодарен съм ти) от целия си черен дроб... " И знаеш, че благодарността (любовта) му са искрени. Безкрайно искрени... В този ред на мисли си задавам въпроса обаче за този тип хора, чиито органи... В случая иде реч за дупедавците... То пък не е орган, а част от тялото. За тези, които дупе дават... С една дума за тези, чиято любов и благодарност минават само отзад... Само като си помисли човек, че любовта и благодарността могат да бъдат анални, нали...