"Мъжът ѝ неотдавна беше починал и тя почти не излизаше навън, освен до магазина от време на време. Почти бяхме забравили, че съществува, когато изведнъж ни сепна благ глас, идващ откъм къщата:"
Това е откъс от романа на Божана Апостолова "Завръщането на Визона"... Няма да говоря за заглавието - толкова може, толкова направила. Но още от първото изречение да ми внуши, че не е писателка - е, все нещо постигна Божана с това. "Почти не излизаше" ми звучи като малко бременна. Какво значи глаголът "излизам" и Степенуваното "почти"... "Почти" значи недовършеност на действието, но при излизането няма незавършеност. Можеше да се напише, че не си показва почти носа навън, че окото й прекосява стъклото (това вече е метафора и Божана няма да стигне толкова далеч)...Както и да е - почти излязла забележете къде го прави... "Навън"... Господи, каква необятност на мисълта... Тя излязла навън. Та това е революция в българската литература. Аз знаех, че човек може да излезе само... навътре... А героинята на Божана Апостолова, от която се възторгват всички, които се надяват да им издаде книжка, представете си, била излязла навън... Когато някой излиза не е необходимо да се казва къде, освен ако няма конкретно място - излезе на двора, излезе на терасата, излезе в парка... Но абстрактнотно "навън" е по презумпция... Но, въпреки очебийното непознаване на езика от въпросната графоманка - друг не би си позволил подобно нещо - тя обикаля медиите, обяснявайки каква гениална книга била написала. И полуграмотни журналисти и още по-неграмотни писатели клакьорстват около нейния сурогат с надеждата да бъдат не забелязани, а набелязани от издателя Божана Апостолова. Може даже да ги издаде на шльокавица - поне има опит с Вазов вече... Защото кой друг ще ги издаде. А, кой друг... И на какъв език, ако не на нейния...
Няма коментари:
Публикуване на коментар