събота, 5 октомври 2019 г.

ЖУРНАЛИСТИКА ЗА ЗАДНИ ЦЕЛИ

Усещането е, че не малка част от журналистите в България все още не са излезли от времето, когато вестниците се използваха за задни цели. Но понеже използват виртуалните медии за това има опасност да не усетят, че хората гледат след тях не защото са умни, интелигентни и талантливи, а защото гащите им просто са много жълти отзад, а околовръст смърдят. Такова бе усещането, посягайки към опит за статия в "TN" с претенциозното заглавие "АРИСТОТЕЛ ОТ ГАБРОВО". За рождено място на Омир се знае, че седем града се борят - между другото седемдесетте години се появи и осми, защото и Ямбол се нареди тогава на опашката. Сега разбирам, че моят роден град може да се окаже или родно място на Аристотел, или че габровци са толкова умни, че всеки габровец е Аристотел, или че да си от Габрово е толкова обидно, колкото да влезеш в историята като Аристотел. Няма да говоря за това, че не е възможно пък чак толкова човек да не познава българския език, за да напише подобен журналистически сурогат. Или вече само липсата на стил, език и аргументи са условието да публикуваш вече текстове из предназначените за виртуални задни цели пожълтели сайтове в България. Разбира се, че освен Томислав Дончев е визирана и Таня Христова - кандидат-кмет за пореден успешен мандат в Габрово. Защото просто и Томислав, и Таня са обречени на успех. И това не е само лично мнение. Всичко това ми напомня за една много, много стара история с мен. Бях ученик и под един балкон една вечер се целувах с едно момиче. Бяхме млади, бяхме красиви и възторжени, променяхме своите нагласи и не знаехме че над нас се бил навел човек от трети пол. От балкона, над прилепналите ни глави. Нещо се изля върху главите ни, нещо замириса. Нещото изсъска отгоре нещо от рода на: "Като кучета се ближете". И когато мама ме попита вкъщи след час не ме ли е срам да се напикавам още разбрах, че това нещо е изсипало върху главите ни нощното си гърне. Оттогава мразя третият пол, защото третият пол винаги е завистта. Та, този Ивайло Митков, чийто основен "аргумент" срещу Томислав Дончев и Таня Христова е тяхното можене - защото нищо против не е успял да каже, защото за това е необходима все-пак някаква интелектуална подготовка - е изхвърлил своето виртуално нощно гърне върху главите им. Защото, за да обвиняваш някого в нещо, ти задължително трябва да знаеш най-малко толкова, колкото тях. А и да познаваш онова нещо, което се нарича държавническо мислене. Защото е лесно да обираш разхвърляни камъни по пътя и да ги хвърляш напосоки, без да знаеш, че едно е да искаш, друго е да ти го дадат и трето е да го получиш... Като получаването става по няколко начина - да откраднеш, да придобиеш или да го заслужиш. Във всичко случаи обаче, за да се правят анализи трябва да имаш държавническо мислене. Друг е въпросът, че трябва въобще да имаш и мислене. Ами толкова за това нещо - само за секунда да си припомня името - та толкова за това нещо Ивайло Митков... Ами, това е...

Няма коментари: