събота, 2 ноември 2019 г.

НАГРАДИТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА В ГАБРОВО

Тъжно ми е, но явно никой не е прочел книгите, които са повод авторите да получат "Априловската награда" за литература за тази година. Пускам реакцията ми, защото е тъжно да бъдат награждавани подобни текстове. Нямам нищо против момчето Ангел Иванов, което го объркаха с няколко награди - включително и "Южна пролет" ...Преди години Тодор Климентов написа епиграма по Христо Ботев: "И стига ми тая награда/ да взема първа награда"... Явно непознаването на езика е повсеместно явление. Когато се изследва едно художествено произведение се изследва на първо място езикът. Когато се раздават литературни награди се търси непознаване на езика. Преди имаше редактори, които се занимаваха с езика на авторите. Сега се занимават направо с авторите... Та, това е текстът, с който се опитах да обясня защо Ангел Колев не трябва да взима тази награда. И ако има чест и достойнство е най-добре да върне наградата - защото не я заслужава...


"аз извиках шепнешком" - можеше наум да изкрещи момчето, поне щяха да го чуят... "Преди малко бяхме слезли от корабчето, което ни ВОДЕШЕ по каналите" - с каишка ли ги е водило, или без такава. Това се чете от книгата на Ангел Иванов - казах му тези неща още щом я взех и започнах да я чета. И само да кажа - НЕПОЗНАВАНЕТО НА ЕЗИКА НЕ ТЕ ПРАВИ ПИСАТЕЛ. Заиграването с езика те прави писател. Но то идва след като този език стане част от тебе. Не зная как и кой раздава награди в Габрово, но се гордея, че не съм забелязан като писател в родния ми град. Обидно ми е обаче, че литературни недоносчета получават награди за литература. И то награди в града, който е дал основата на литературния книжовен български език. Язък за езика. . Честити награди. "Сега тя лежи в чуждо легло и чуждо дете лежи в нея..." - в една жена не може да лежи чуждо дете, но в една литература се разполагат чужди на литературата текстове.

Толкоз...

Няма коментари: