ЗА ИМИТИРАЩИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ПРОДУКТИ

Наблюдавам какво става на литературната нива - никой не си признава, че става въпрос за фронт, защото нивичката е набраздена от окопи. И то не естетически фронтове - такива отдавна няма. И правя разлика. Преди време имаше литературна критика. Тя реагираше след излизане на книга. Имаше оперативна критика - понякога Партията казваше кой да бъде поруган, кой похвален. Имаше такива критици. Имаше Колевски, имаше Наимович, имаше Спасов... Но имаше и естетстващи критици - Мишо Неделчев, Светльо Игов, Венко Христов, Константин Еленков... Сега няма критици - има пиари, които не разбират от литература. Има журналистика (дори в това не съм сигурен), която реагира на... пазара. Самият факт, че една книга се обявява за явление, за шедьовър преди излизането й говори за медийна пиар кампания. Най-пресен случай - предстоящото излизане на новата книга на Георги Господинов. Тя вече е явление, тя е шедьовър, чакан от публиката, тя е... С една дума - Тя е... При военни действия това се нарича артилерийска подготовка. Тази подготовка започна дори с производството на маски от печатницата на Божана Апостолова, от която зависи духовността и въобще зависи бъдещето на нацията. След като се обясни първо като културен феномен, че Божана произвежда маски в културните слотове на БНТ, същото нещо бе показано и в централните новини на същата телевизия като репортаж. Забележете - без Премиера да е посетил печатницата бяха показани три работнички, от които зависи спирането на пандемията и бе обяснено от сина на Божана, че за един кашон маски за Франция благодарните французи пратили обратно кашон с шоколад...) И, разбира се, след като се обърна внимание на издателството, производител на маски, се обърна внимание и на автора, който е лицето на българската литература. Вече бе обяснено какъв точно роман е това, че, ако не се прочете ти просто не можеш да бъдеш... А, бе, въобще трябва шоколадена фабрика да имаш, за да се отблагодариш на... Божана Апостолова. Разбира се, начините за произвеждане на писатели са не нормални (ненормални). Преди, независимо от поръчковите статии срещу книги имаше и адекватни такива. Имаше истински литературни явления - Борис Христов, Виктор Пасков, Ивайло Петров с "Хайка за вълци", Красимир Дамянов, Златомир Златанов... Водеха се спорове, дебати... Сега всеки текст, който се опита да анализира с прийомите на литературата книги от Георги Господинов, Милен Русков, Йордан Ефтимов се смята за злобен пасквил. Авторът на подобен текст се смята за полуграмотен и неразбиращ от литература. Само защото си е позволил да каже - дами и господа, в ръцете си държите сурогат. В ръцете си държите не литературен текст, а медиен продукт. Манипулират ви. Това, което държите в нормални страни се нарича оборотни средства. От подобна литература се хваща диабет и склероза. Защото това е холестеролната плака по артериите и вените на националната ни литература. Отворете и ще видите, че няма нищо ново. Защото един скучен разказвач може само да имитира висока естетика. Дори когато ти предложи своя имитиращ продукт и ти се възползваш от това ще видиш, колко ни е ... безграмотна пресата. Но няма да си го признаеш, защото ще те обявят за неграмотен. Въобще, крадецът вика "Дръжте крадеца", а литературата ни се пълни с текстове, които навремето редактори като Добри Жотев, Добромир Тонев, Тодор Чонов, Давид Овадия хвърляха в кошчетата за отпадъци... Сега просто излизат текстове само от тези кошчета. Или почти...