ДА СЕ ИЗГАВРИИЛИШ С ВЯРВАЩИТЕ, ИЛИ РЕЛИГИОЗНИЯТ ЦИНИЗЪМ

Твърде цинично ми прозвучаха от устата на Ловешкия митрополит Гавраил думите: "Починалите от коронавирус в Ловеч не са взели светото причастие и не са ходили на, той каза "църква", а всъщност трябва да се каже "черква"... Господи, не виждаш ли, че един твой наместник спекулира с името ти. Нали ти, Господи, бе казал: "Не произнасяй напразно името господне"... Това ли е най-сериозният аргумент по Великден черквите да отворят врати. За съжаление там ще влязат всички тези, които използват Бог за джипи, подкокоросани от Гавриил. Страшно ми заприлича с тези си думи на Милко Калайджиев: "Я елате, кротки агънца, при батко"... Не можа ли един митрополит да се смири пред лицето на смъртта? И ако Господ се гневи за нещо на човечеството трябва ли, изпращайки ни тази пандемия, Божият му наместник на земята да бъде рупор, увеличаващ яростта му? В Наказателния кодекс подобно деяние се нарича "склоняване към самоубийство" - чл. 127 от НК. Понякога религиозността е по-скоро тест за психичното здраве на някого. В началото на двадесет и първи век да се изгавриилиш (няма грешка, думата не е "изгавриш", а "изгавриилиш") с вярващите е повече от цинизъм. Това е масово убийство. Или поне замисъл за такова. Вярата е дълбоко интимен акт. В черквата показваш смирението си пред Бога. Тя не е масово чудо. Вярата е уединение с Бога. Аз лично влизам в черквата сам. И не когато съм болен. Когато съм болен имам личен лекар и ходя при него. Пред личния лекар разголвам тялото си, пред Господ разголвам душата си. С една дума - мисля че Църквата стори грях, непростим грях пред Бога, манипулирайки религиозната част от хората да се стълпят в черквите по време на Великденските празници. Лошото в случая е, че Държавата, която е отделена от Църквата - по-скоро Църквата е отделена от Държавата - влезе в тона на един психично болен митрополит. И мисля, че Бойко Борисов в качеството си на премиер не трябваше да взима греха на Църквата. Тука трябваше да проличи държавникът. А той, по подобие на държавата, трябваше да се отдели от вярващия и като Премиер да спре хората на Великден да посещават черквите. Бойко Борисов трябваше да отдели държавникът от вярващия така, както държавата отдели църквата от себе си... Не може с личния си пример само, казвайки, че няма да отидеш на черква по празниците, да спасяваш една част от народа си, а другите... А другите... А вярващите... Пред смъртта всички сме равни - и вярващи, и невярващи.. . И да се спекулира с Бог преди празниците е недостойно... Ами, това е...

СЛЕД ГЬОТЕ - И СЕЛИНДЖЪР

Имам усещането, че Румен Радев управлява държавата по книга. След като показа "познанията" си по немска класическа литература - с малко подсказване можеше да изкара и шестица - сега се хвърля в дебрите хем на Библията, хем на американска литература... Защото в интервюто си пред Хекимян обяви Бойко Борисов за "спасител, който гази трупове"... Спасителят, ако някой не знае, а той не знае, е един. Само че той, възкръсвайки, прекрачва само собствения си труп - даже си го взима, доколкото познавам Библията. Вероятно отнякъде му изниква Селинджър и американските полета с ръж... (Едва ли този спомен е от изгорялата библиотека в родното му село, за която не направи нищо и това показва отношението на Радев към книгата...) Освен ако не си припява в резиденция "Бояна": "Пред нас са блеснали житата"... Но в песента се пее също, че "няма край, няма край нашир и длъж", което ми напомня само, че най-безкрайното нещо е човешката глупост - защото умен човек няма да се емне да я мери. Не съм адвокат на Борисов, но си спомням, че именно той пращаше самолети я за някой актьор да бъде спасен, я някой шофьор в ислямските страни, я за някое наводнение... Та, във връзка с това вероятно Президентът е вече наясно, че с бръснещ полет не може нищо да спаси - ни човек, ни наводнено село, ни държава. С бръснещ полет можеш само да хвърлиш бомби. Или да пуснеш по някой оловен откос. Но, само да кажа - с колкото и олово да засеете нивите, накрая от тях винаги ще покълне ръж... Винаги ще покълне ръж... Толкоз...