сряда, 23 август 2017 г.

ПО ПОВОД КРАЖБАТА НА РОМАНА МИ "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ":

Госпожо Emiliya Eneva и Xristina Zlateva, виждам, че разпространявате в електронен вариант моята книга "Скритият живот на една помакиня". Не само според българското законодателство, но въобще това се нарича кражба. Аз живея от книгите си. Имам електронна книга, но тегля само срещу заплащане. Защото, ако така тръгне, утре ще се окажем без писатели. Защото ще се обезсмисли писането на книги. Друг е въпросът аз какво преживях около тази книга. Заради нея ми бяха избити всичките 32 зъба от помаците в Смолян, кръстосвам страната, като правя по 170 хил. километра на година, сам издавам книгите си, защото ме излъгаха издатели... Сега и по този начин. Вие, предполагам, работите нещо. И получавате заплата за това. Аз също работя нещо - но вие го разпространявате безплатно, на всичкото отгоре разпространявате моя книга. И казвате, че сте колекционер и библиотекар. И в двата случая - и колекционерът, и билиотекарят - ценят обектите на своята страст. Аз самият имам една не лоша колекция от картини - мислите ли, че съм крал тези картини. Да, някои са ми подарявани, но лично от художника. А с Вас нямам спомен да се познаваме лично. Да съм Ви дал авторските права на книгите си. Знаете ли, когато излезе моя книга, първият човек, който си я купува, е жена ми. Преди години, когато мама си отиде - не без помощта на помаците заради тази книга - ми подаде осем лева, когато и подарявах книга. Бях изумен и я попитах защо. И мама, съвсем простичко каза, че това ми е хляба. Мама бе неграмотна, но душата й, човещината й бяха грамотни. Вие твърдите, че сте колекционер и библиотекар. Дали... Благодаря за интереса към мен, каквото и да ми струва това. Апропо, тази история с мама съм я писал в една от книгите си - не смея да Ви кажа коя, за да не я откраднете. Въпреки че крадецът е всеможещ и всевиждащ...Благодаря...

P.S.
Ако тези дни ви се стори, че прекалявам с този случай по повод разпространяванато по електронен път на романа ми "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ" - не следете публикациите по въпроса. Но искам да кажа на пишещите - поети, писатели, работници на словото - проблемът ще се увеличава. Защото утре вие ще сте на ред. Вашите книги ще ги обезценяват хора, твърдейки, че ги разпространяват безплатно само защото българинът нямал пари да си купува книги. Не е вярно. Бедният българин купува книги - богатият българин купува вместо книги таблети, айфони, електронни четци. А после ги пълни с безплатни електронни четива от интернет. Този, който не може да си купува електронни джаджи си купува книги, за да може да мечтае. Вярно е, че в моите романи, есета, публицистика и стихове няма да се намери храна за мечтите ви - освен мечтата, че това, което съм описал, няма да ви сполети. Но трябва и това да се казва. 
Нека сега всички потърпевши - сегашни и бъдещи - да се обединим и да видим какво трябва да се направи. Защото, БЕЗграмотните, които превръщат книгите ни в артикули от магазин за левче - дори в артикули на магазини за БЕЗлевче - ще ни лишат от смисъла да бъдем писатели. Това са хората, които лишават човечеството от неговите поети. За съжаление човечеството помни само Дантес и Салиери. Човечеството помни физическите убийци на отделни личности. А не иска да си спомни масовите убийци на поети и писатели, на художници и композитори. А масовите убийци са далеч повече - защото те убиват с глад, с мизерия... Ние всички знаем как умират Ван Гог и Смирненски, без да посочим този, който е спомогнал за тяхната мизерия. Защото подсъзнателно усещаме, че ние сме убийците на следващите гении. И сме склонни да оправдаем предшествениците ни...
Толкова от мен... 
Хора, както е казал Фучик, бдете...

1 коментар:

Емилия Енева каза...

Съжалявам, ако съм Ви обидила. Няма да се повтори.