Иска ми се да дам отчет пред тези, които ми вярват какво направих тази година преди Деня на народните будители. Разбира се, на първо място писах публицистика и биех камбаните. Който чул - чул. Аз бях длъжен да го правя. Второ - не позволих Държавата в лицето на Община Варна да ме приспи с "Награда Варна"... Защото целта на подобни награди е да приспят някого с няколко хиляди лева. Успях да покажа - на който иска да види - че има писатели, които няма да коленичат пред властта на тези, които вече мислят, че светът е в краката им. Преиздадох романа си "Аз, доносчикът" - една книга, която някой трябваше да напише. Защото никой не си задава въпроса на какво са били подложени "сътрудниците" на ДС преди години. В книгата иде реч за начините на вербовка, а не за доброволните сътрудници. Поборих се малко и с живота, но, воля - дал Бог. Обикалях България, срещнах се със стотици, а може би и с хиляди хора. И разбрах, че има смисъл да се живее заради тях. Научих много неща за тези хора, на някои успях да помогна. На други се опитах да помогна. Разговорите ми с тях останаха. Един ден и те ще влязат между страниците на някоя от книгите ми. На път е да се промени един закон, за който друг път ще говоря. Но това е необходима промяна, защото... Като му дойде времето ще кажа. Благодаря на Радо Чолаков, Тома Биков, Любен Дилов-син, Младен Маринов... Спасих от битаците картини, които бяха стъпкани от продавачите си с кални обувки. Купувах картини и подскачах от радост при всяка придобивка за колекцията. Продължавам да събирам с ясната мисъл, че това е сбирка от картини и пластики собственост на родния ми град Габрово. Защото аз вече не събирам за себе си, а за колекцията, завещана на Габрово. През цялата година, в която загубих повече приятели, отколкото спечелих - с годините живите намаляват за сметка на мъртвите приятели - та през това време разбрах, че "ковчегът ремарке няма"... И всичко, което правя... И, така... Тази година съм дал повече, отколкото съм взел... На всички, които чуваха гласа ми, на всички, които вярваха в гласа ми - благодаря... И на останалите благодаря, защото доброто не може да се види, ако няма черен фон...
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар