Живеем във време, в което няма лидери... Няма го Кол, Маргарет Тачър, Дьо ‘Гол, Кисинджър, Рейгън, Никсън, Лех Валенса... Нашето поколение - родените през петдесетте години на миналия век - бе последното поколение, расло сред лидери. Ние живяхме в последните дни на Пикасо, Салвадор Дали, Макс Ернст, Малевич. Хемингуей се самоубиваше пред очите на нашето поколение... Родените през петдесетте години на миналия век бе последното поколение, расло пред очите им. Отиваха си Казандзакис, Елиът, Маркес, Арагон, Хулио Кортасар, Селинджър... До такава степен се предоверихме, че не можахме самите ние да излъчим лидери. Постепенно човечеството се превръщаше в тълпа, водена от комерса – комерсиалното доведе технологиите и изкуствения интелект... Започнахме да пишем като машини, да рисуваме като машини, докато машините наподобяваха човешко писане и рисуване. Така самото човечество се унифицира… Краят на лидерите роди човечество, готово да последва не личности, а звъна на парите. За съжаление се комерсиализира всичко - литература, музика, изящни изкуства, философия... И постепенно интересите на човечеството се комерсиализира. Духовните интереси се комерсиализираха. Медиите се комерсиализираха и започнаха да произвеждат политици. Тези политици се нуждаеха от клакьори и медиите им произведоха певци, музиканти, художници, писатели... И, както се казва в една реклама: "И вече нищо не е такова, каквото беше"... Роди се бързо рисуване, за което не е нужно да овладяваш до съвършенство формата, анатомията, перспективата... Дори телевизионният екран бе обявен като продукт на визуалното изкуство, ако в него се въргаля кофа и парцал... Появи се пърформънса, инсталацията... В музиката хармонията беше изхвърлена... В литературата думите нямаха значение. В литературата вече има значение преводът. Графоманът зае своето трайно място в социалните мрежи. Текстове, които в никакъв случай не биха видели бял свят преди сега се обявяват за шедьоври. Самото значение на думите се обезсмисли, след като "изгорелият цървул мирише на изгоряла гума"... След като "Музиката свири", а не музикалният инструмент"... Такива абсурди при превод са поправими, но е непоправима следата, която подобни недомислия оставят в националните литератури. Защото освен "бързо", в литературата се появи и "лесно и безотговорно писане"... Пиша тези неща по повод един разговор с мой приятел, който ме попита защо превеждат на Запад Георги Господинов... Ами заради това…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар