Красотата в българския език са глаголните времена. Глаголните времена са поезията на българския език. Когато попитали Далчев какво е поезията той отвърнал, че поезията е всичко това, което не може да се преведе на чужд език. В този смисъл един български писател се разпознава като такъв не по преводите на неговите книги в чужбина, а по глаголната им натовареност. Всъщност, по този въпрос преди петдесетина години писа в публицистичната си книга "Бодливата роза" Николай Хайтов. Другаде говори за това какъв зор (каква мъка) е изпитал преводачът му в Англия, преди да намери подходяща дума в английския на "кеф"... Но сега иде реч за нещо друго. Иде реч за един лесно преводим на чужд език Георги Господинов. Лесно преводим не заради бедността на художествения му изказ... Бедността на един художествен текст не се измерва с употребените чуждици в него, а във владеенето на неговата форма, глаголната температура и други литературни похвати... Днес ми се набиха две изречения от някакъв текст на Г. Господинов, което окончателно ме убеди, че преводачът може да свърши всичко това, което медиите още не са успели. (Другаде вече съм писал, че Георги Господинов не е писател, а "медиен продукт")...
"Когато дъщеря ми се роди през една зима преди седемнайсет години, майка ми и баща ми веднага се вдигнаха от своето югоизточно градче и дойдоха да видят бебето. Хванаха първия влак следобед и пристигнаха на другата сутрин."
Тука са използвани две времена от толкова богатия на глаголни времена български език. Господинов използва две времена... На пръв поглед няма нарушена граматическа форма. Детето му се е родило, родителите хванали влака и пристигнали да го видят. Това е разказано от моя гледна точка, защото аз не съм присъствал на събитията - раждането, хващането на влака и пристигането. На едно от събитията и авторът не е присъствал обаче. Той не е присъствал на хващането на влака, но използва нехарактерна глаголна форма. Колко по-красиво би звучало, ако родителите са: "ХванаЛИ първия влак следобед и пристигнаха на другата сутрин." Така Минало неопределено време ще влезе в едно изречение с Минало несвършено време. Така Минало неопределено ще се превърне в минало НЕПРИСЪСТВЕНО време. Така ще подчертаеш, че в началото на действието тебе те е нямало. Ще подчертаеш, че не си присъствал в замисъла, но постепенно се превръщаш в част от това действие... Постепенно ставаш замисъл... Но този текст е повече съвет към преводачите, които не могат да разберат КЕФА от глаголните времена в българския език, както би казал Хайтов...
П.С. Така и не се разбира в този текст "през една зима ли, "през седемнайсет години ли" или "по време на тази зима" се е родило детето... Български език, какво да го правиш... :)
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар