В края на всяка година всеки прави равносметка на изминалата. В литературата пишещите съобщават колко награди са получили, на колко езика са преведени. Моя книга пак не бе преведена и пак не получих награда. Но отказах награда "Варна"... По този повод се замислям кой знае първия Нобелов лауреат... Сюли Прудом. За стихотворението "Счупената ваза"... Никой не го помни... Помним обаче Жан-Пол Сартр... И отказът му на Нобеловата награда. "През 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартър Нобелова награда за литература за цялостното му творчество, но той отказва да я приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Изумява ме стремежът на сегашните ПОЛУЧАТЕЛИ на награди към тях. До известна степен е разбираемо - бърз достъп до медийно внимание. Слава. За един от ПОЛУЧАТЕЛИТЕ са ми казвали читатели: "Редихме се на опашка, взехме автограф. Но стигнахме до 14 страница"... Защото след тези награди идват читателите... Та, по този повод. И тази година не ме преведоха и не получих награда. Но "До СтрасТбург и назад" направи двадесет и пето издание... "Аз, доносчикът" направи пето издание. "Скритият живот на една помакиня" направи двадесет и първо издание... Един приятел ми каза: "Защо не кандидатства за награда "Х"... Аз бях председател на журито и щяхме да ти я дадем"... Отговорих му, че точно заради това не съм участвал. Защото знам как се раздават награди... И как не се четат книги знам... А, ако е рекъл Бог - някога ще ме преведат. Превеждали са ме. Един ден, когато димната завеса от ПОЛУЧАТЕЛИТЕ се разсее... Така, както се разсея за Ботев, Яворов, Талев, Пасков... Последните нямат награди... Но Ботев сам си я присъди: "И стига ми тази награда да каже нявга народът..." Иначе... Могат да си изреждат по 14 страници списък от награди, но 14 страници да не могат да прочетат от тях...
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар