По повод свлачището на Пампорово... През 1993 година писах голям материал за него във в. "Новинар". Спомням си, че свлачището продължава надолу и някъде към кв. Каптажа" на Смолян засегна доста нови къщи на нови бизнесмени. Спомням си, че всъщност новите бизнесмени тогава си бяха взели парцели и започнаха да строят без сондажи по места... Няколко къщи не издържаха и местата в района станаха по-малко апетитни. Тогава това свлачище бе златна мина за журналистическата гилдия. Ако нямаше свлачищен процес се качвахме на около три километра по-нагоре и диктувахме цените на кюфтетата и кебапчетата в станцията на мМинистерския съвет. Свлачището и цената на кюфтетата ни отреждаха "ЧЕЛО" под главата на вестниците. А ние се разхождахме с горди осанки на "разследващи" журналисти по главната на Смолян. От нас се страхуваха всички. Не от свлачището, от нас, които, като свлачище се сривахме по главната на града. Сега търсят политическа вина - някой трябва да се хареса на новата власт. Нищо не се е променило. Само дето журналистите са други, но със същия манталитет и апломб ни "страхуват" от медиите. И цената на кюфтетата е същата - очаквам тези дни да се появят дописки с меню от станцията на Министерския съвет... Но тогава имаше и романтика в тези "разследвания"... А, забравих да кажа, че през 2000 година, когато течеше поредното укрепване на свлачищния район шкодата ми поднесе и се спря с увиснало колело над стената, с която укрепваха свлачището. Беше 2000 година, защото точно преди месец си бях взел шофьорска книжка. За тези, които нямат памет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар