С ПОГНУСА КЪМ РУСЛАН ТОШЕВ

Тошев, зная, че ще изтриеш това... Но съм длъжен да ти кажа няколко думи. Първо - когато в едно семейство се карат не си размятат чаршафите пред комшиите. Кръвта по тях със сигурност вече не е следа от разкъсания химен. Кръвта по тях със сигурност е от насилие. Ти се опита да използваш ГЕРБ като невеста. Но си в ситуацията на "заврян" зет. И толкова си е повярвал, щом е решил, че бащата ще хареса повече него от чедото си... Кариера, Тошев, с рамене, лакти и нахалство не се прави. Ако и в медицината така правиш кариера то ти вече работиш при Василий II Българоубиец като желатин. Но и като такъв не можеш да си свършиш работата... Защото хората вече имат избор и не остават при лекар, който им вади очите - и в буквалния, и в преносния смисъл. Искаше ти се сто и петдесет човека ослепени да тръгнат след теб - единственият едноок, но хората взеха, че прогледнаха. (В този смисъл бих ти казал, че ти око не можеш да извадиш, пък си тръгнал да лекуваш очи...) Да си пробиваш път в ГЕРБ чрез доноси в Прокуратура и полиция - по твой донос бях викан да давам обяснение, - та да си пробиваш път чрез доноси е най-малкото абсурдно. И ако се върнем в началото на текста нямаш ли усещането, че като заврян зет се опитваш да изнасилиш момата... В дома на баща й... И после размахваш чаршафа със следите от насилие, не от любов. Примири се с мисълта, че си от страната на нежелания мъж. Има такива моменти в живота, когато и боядисаната коса не може да скрие бялото - цвета на мъдростта. Оказва се, че не можеш да прикриеш липсата на мъдрост с къна - така и липсата се набива, и къната не ти отива. с погнуса: Христо Стоянов